Обаче гърдите ме стягат всеки път, когато ги видя така. Синът ми и внукът ми са като братя и на мен наистина не ми пука, че на другите им изглежда странно, защото сме щастливо семейство.
Коул се запозна с жена си Котори, докато беше разквартируван в Окинава, и двамата в момента са на някакъв конгрес в Лос Анджелис, на който я е изпратила компанията ѝ. Поканихме Паркър да поседи при нас няколко седмици, за да могат двамата да отидат сами.
Затварям вратата, изтичвам надолу по стълбите, подминавам семейните снимки на стените, на повечето от които ме има и мен, и прекосявам кухнята в посока на пералното помещение. Вземам плетения кош от сушилнята и излизам на двора. Дъждът е слаб, но удря по гърба ми като куп стрелички, остри и бързи. Изтичвам до простора и започвам да събирам плажните кърпи и всички останали дрехи, които Джордан искаше да изперем в последния момент, за да ги приберем в куфарите. Сигурно вече сме приготвили достатъчно за екскурзията на север, но за мой късмет, когато стигнем до къщичката на езерото, тя ще ми е ядосана в продължение на две седмици, защото я няма другата ѝ розова риза, която подхожда по-добре на кецовете, които си е купила на онази екскурзия.
Опразвам простора, натиквам щипките в торбата и занасям кошницата обратно вътре. Отварям сушилнята, натиквам всичко в нея и я пускам, като предварително се уверявам, че ще е приключила, когато се събудим сутринта.
Качвам се обратно горе, затварям вратата на спалнята ни и се пъхам обратно в леглото, а Джордан веднага ме усеща в съня си и се сгушва в мен. Обвивам я с ръка.
— Всичко наред ли е? — пита тихо.
— Аха. — Целувам я по челото и ни завивам. — Заспивай. Утре е важен ден.
— Знаеш, че не мога да спя по време на гръмотевични бури.
Гърдите ми се разтрисат от смях, защото е голяма лъжкиня. Няма никакъв проблем да заспи по време на буря, когато е в нашето легло. Спи като труп до мен и аз много се гордея с този факт.
Внезапно ми се приисква да видя лицето ѝ, затова се пресягам със свободната си ръка, вземам кибрита, драсвам една клечка и запалвам свещта на нощното шкафче. Духвам клечката и стаята се озарява от мека светлина, после поглеждам надолу към лицето ѝ, все още в сянка, но сега се вижда доста по-добре.
Миглите ѝ са дълги, а кожата — прекрасна. Виждам розовите устни, които съм целувал хиляди пъти в продължение на хиляди часове. Тялото ѝ, което обичам от десет години по милион различни начини. Човек би си по мислил, че вече съм свикнал с нея, но членът ми започва да се надървя само от мисълта как отново ще се качи върху мен.
Главата ѝ се надига и тя се оглежда стреснато.
— Ох, дрехите — възкликва.
— Прибрах ги — казвам ѝ и я потупвам по крака, за да се успокои. — Не се притеснявай.
Тя се отпуска, кимва и се прозява едновременно.
— Децата добре ли са? — пита и отпуска глава обратно върху гърдите ми.
— Аха. Спят като пънове.
Разтривам гърба ѝ, опитвайки се да я успокоя, за да заспи отново, когато усещам крака ѝ върху моя. Стискам зъби, а топлината между бедрата ѝ се прехвърля върху моите. Слабините ми пулсират.
— Нервна ли си? — прошепвам.
— Малко.
Утре ще изнася презентация на откриването на ботаническата градина, която проектира за новия музей в Рокфорд. След колежа няколко години работи във фирма, но миналата година реши да си основе собствена. Музеят беше първият ѝ голям самостоятелен проект и не само че клиентите останаха изключително доволни от работата ѝ, но тя ѝ донесе още няколко проекта. Жена ми е истински творец.
Който мрази да говори пред публика, така че мисля, че утрешната презентация ще бъде болезнена, но кратка.
— Просто недей да забравяш. — Целувам косата ѝ. — Че след това ще се качим в колата и ще тръгнем на път.
Ръцете ѝ се стягат около мен.
— Нямам търпение.
След презентацията ще отидем в Минесота, където сме наели къща на езерото за две седмици. Сестра ѝ Кам и последното ѝ богато гадже също са наели къща наблизо и ще вземат сина ѝ със себе си, така че ще имаме компания, когато почувстваме нужда от такава.
И някой, който да се грижи за децата, когато не почувстваме.
Пръстите ѝ се плъзгат надолу по гърдите ми и тя прокарва леко нокти по корема ми. Тялото ми започва да оживява, не мисля, че ще успея да заспя, докато не го изкарам от системата си.
— Е, значи вече си будна? — дразня я.
Тя кимва.
— Ти?
— Трудно ми е да спя, докато правиш така.