— Схвана ли? Оставете хлапето на мира.
Той само се засмива, настанява се удобно на стола и отпуска глава назад.
— Сигурен съм, че хлапето вече се е сблъсквало с доста мъжко внимание в онзи бар. И също така предполагам, че няма да има нищо против малко допълнителна работа тази вечер.
Звучи все едно е проститутка. Но предполагам, че е прав. Сигурно вече се е научила да отблъсква нежеланото внимание, след като работи в такава дупка.
Но все още не мога да си го представя. Вярно, тя има голяма уста, но също така е мила и невинна. Невъзможно е да си я представя в такава среда.
— Здрасти — изчуруликва женски глас.
Навеждам се, поглеждам иззад капака и забелязвам същата млада жена, която беше тук снощи. Как се казваше?
— Вие сте Пайк, нали? — казва тя и поставя ръка пред гърдите си. — Аз съм Кам, спомняте ли си? Сестрата на Джордан.
Дъч я зяпа с леко отворена уста.
— Дойдох да я взема за работа — казва ми Кам, след което очите ѝ се насочват към торса и ръцете ми. — Страхотни татуировки, пич.
Очите ѝ светват, докато ми кима одобрително. Виждам, че тя също има една на предмишницата, както и феникс на хълбока. Втората я забелязвам само защото Кам е почти съблечена — носи черна минипола и черно потниче, изрязано точно под гърдите.
Къде, по дяволите, е баща ти? Сериозно…
Зад нея е паркиран на улицата почти нов мустанг кабриолет, в който чакат още две жени, които изглеждат облечени по същия начин, доколкото мога да преценя. Имат огромни прически и когато мигат, мога да усетя вятъра, образуван от ресниците им, чак тук.
Но тогава ми хрумва нещо и отново поглеждам към нея иззад капака.
— Всички ли работите заедно? При Джордан?
— Не, ние работим в „Куката“.
Дъч издава гъргорещ звук и аз разбирам, че се е задавил с бирата си. Кашля и се смее, докато прочиства гърлото си.
Кам кимва и ни дразни:
— Да, знаете „Куката“.
Той се засмива и се кълна, че го виждам да се изчервява.
— Може би съм я чувал навремето.
„Куката“ е стриптийз клуб в центъра на града, недалеч от „Граундърс“, където работи Джордан.
— Джордан не работи и при вас, нали? — питам. Имам предвид, може пък да работи на две места, но ако не мога да си я представя зад бара в „Граундърс“, определено не искам да си я представям в „Куката“.
Но за щастие, Кам бърза да ми отговори.
— А, не, макар че шефът ми ѝ предложи работа като барманка — казва. — Омайва я от една година. Обаче тя е много срамежлива.
Докато изрича последната дума, леко ми намигва, но не съм сигурен какво има предвид. Как така „срамежлива“? Трябва ли да се облича като танцьорките, за да работи като барманка в това заведение?
Не, не. Да си я представя в „Куката“ как се разправя с мъжете, които отиват там в търсене на едно нещо, би ме изнервило. Коул знае ли за това предложение? Не мога да си представя, че би се съгласил гаджето му да работи в стриптийз клуб.
Но нямам време да мисля повече в тази насока, защото Джордан се появява на предната веранда, прекосява ливадата и се насочва към сестра си.
— Престани да говориш за мен — предупреждава я, стиснала ремъка на чантата над гърдите си, но Кам само я поглежда игриво.
Джордан завърта очи, но аз едва забелязвам. Сърцето ми подскача болезнено, когато виждам облеклото ѝ.
Извръщам поглед.
Поради някаква причина не съдя дрехите на Джордан, така както тези на Кам по-рано, въпреки че тя е с няколко години по-малка. Облечена е с къси тъмни джинси с паднала талия, които откриват бедрата ѝ, въпреки че не са изрязани, а навити нагоре, а свободната ѝ тениска показва корема ѝ и виси само на едно рамо. Косата пада на гърба ѝ на големи свободни къдрици, а очите ѝ са подчертани от тъмна очна линия и тъмни сенки, които карат среднощно синьото да изпъква като поток лунна светлина в нощно море.
Чудя се дали пак е обута в кецовете, но за да разбера, трябва да погледна надолу към краката ѝ, а това е трудна задача, затова отклонявам поглед и вместо това продължавам да работя по колата.
Разкъсва ме вина. Тя принадлежи на Коул. Той я целува. Прегръща я. Кара я да се усмихва. Не е моя работа да си оформям мнение за нея, особено собственическо такова, като например за това в кой бар работи и как се облича. Просто все още се чувствам както в киното. Тя е младата жена, която срещнах там, беше ми забавно да си говоря с нея и никой няма нищо общо с това. Част от мен се чувства, като че ли съм я срещнал пръв, въпреки че знам, че не съм.
— Днес имам двойна смяна — казва Джордан и предполагам, че говори на мен. — Така че ще свърша късно, но пък имам ключ.