Кимвам и слагам обратно капачката, без да гледам към никого.
За кратко се възцарява тишина, после тя тръгва.
— Добре, ще се видим с вас двамата по-късно — казва.
— Благодаря ти за помощта днес, захарче — вика Дъч подире ѝ.
Той вдига високо ръка и помахва на момичетата, а аз чувам как се кикотят, преди колата да потегли. Продължавам да се занимавам с фолксвагена, без да мисля за това колко е опасен онзи район през нощта, и че ползата от това да работи зад бара е, че клиентите не могат да я пипат, което е хубаво. Всъщност работата ѝ е страхотна. Парите са повече, отколкото би изкарвала в „Бъргър Кинг“ или в телемаркетинга. Двамата с Коул ще могат да се изнесат от къщи за нула време.
Но нищо чудно, че онзи задник Мик се опитва да я накара да работи в „Куката“. За бога. Нагласена както тази вечер? Мъжете плащат много пари за млади и привлекателни момичета, но още повече за млади и привлекателни фермерски дъщери.
Отвинтвам, почиствам и завинтвам наново капачките, осъзнал най-накрая, че ръката ме боли, а мускулите ми са изморени. Спирам и се изправям, изпуквайки кокалчета.
Но след това забелязвам с крайчеца на окото си, че Дъч ме наблюдава, обръщам глава към него и срещам погледа му.
— Какво? — питам.
Защо ме зяпа така?
Но той само ми се усмихва леко и поклаща глава.
— Нищо.
Глава 4
Джордан
— Може ли един „Мъхнат пъп“?
Поглеждам и виждам Ейприл Лестър, застанала на бара между Грейди Джоунс и Рич Хенсбърг, да ме гледа в очакване. Кимвам и приключвам с подреждането на чашите за уиски, които току-що съм измила, след това се пресягам и вземам бутилката с шнапс.
— Та ще дойдеш ли с мен у дома? — пита Рич Ейприл и се мръщи леко скептично.
Грейди се разсмива тихо, а аз се усмихвам на себе си. Ейприл само се извръща с изражение на досада.
Всички те са редовни клиенти. Ейприл обикновено не се прибира сама и всички го знаят. Но Рич се шегува само отчасти, за да запази достойнството си, защото тя постоянно му отказва. Изглежда, че единствената ѝ граница са твърде възрастните мъже. Налита на всичко останало. Предполагам, че няма лошо Рич да продължава да опитва. Може някоя вечер да му излезе късметът.
Не че я съдя. Какво знам за нея? Все пак тя е добър клиент и дава щедри бакшиши. Но не мога да не си държа очите отворени, когато Коул е наблизо. Виждала съм я да се сваля на женени мъже, така че определено не би пропуснала нечие гадже.
Приключвам с наливането на портокаловия сок и оставям салфетка на бара, върху която слагам питието. Тя си взема сламка и се протяга за чашата си.
— Благодаря — изпява, веднага се обръща и отпива, докато върви обратно към сепарето си.
Виждам я как сяда на мястото си до двама мъже, които също съм забелязвала наоколо.
Понякога ме кара да се сещам за майка ми. Не съм сигурна защо, изобщо не си приличат. Майка ми беше блондинка — и все още е, — а Ейприл е брюнетка. Косата ѝ е толкова тъмнокестенява, че изглежда черна.
Но двете са на почти една и съща възраст. Ейприл наближава четиресетте и се облича така, както си спомням, че се обличаше майка ми. Къси поли, свободни копринени блузи без ръкави, бижута и петнайсетсантиметрови токчета.
Също като Кам. Сестра ми е наследила секси стила на обличане на майка ми.
Чудя се дали майка ми се е установила с някого най-сетне, или все още копнее за онази свобода, която жадуваше така силно, когато бях на седем. Не ми липсва. Едва си я спомням. Но все още се питам някои неща за нея.
Пресягам се назад и отбелязвам още едно питие на сметката на Ейприл, след което вземам кърпата, за да продължа да подсушавам чашите.
Но после входната врата се отваря и един глас прогърмява:
— Мамка му, какво мъртвило.
Поглеждам нагоре, а косъмчетата по ръцете ми веднага се изправят. Гаджето ми влиза с няколко приятели подире си, но твърде познатият глас, водещ глутницата, е онзи, който кара кожата ми да настръхне.
Джей Макейб, бившето ми гадже, влиза бавно вътре, като че ли все още е училищният куотърбек и очаква шибани аплодисменти. Забавно е колко по-непривлекателен ми изглежда сега, след като го опознах. Гръбнакът ми се изправя, все едно е направен от стомана, а осъзнаването на присъствието му кара топлината да се разпространява по врата ми.
Коул върви зад него с още две момчета, а зад тях се влачи Елена Барос. Виждам изправеното му чело и леко заплашителното изражение на лицето му, когато поглежда към Джей и после към мен.
Обикновено двамата не се мотаят заедно, но понякога се оказват на един и същ купон. Предполагам, че Джей се е отправил насам с глутницата си, а Коул го е последвал, за да се увери, че съм добре.