Хвърлям поглед към Джей и си припомням как Коул беше единственият приятел, който ми остана, след като скъсах с онзи задник. Всички останали взеха страната на Джей.
— Та баща ми добре ли се държи с теб? — пита той, дръпва се и ме пуска.
— Разбира се. Защо би се държал зле?
Той свива рамене.
— Просто проверявам. Едно време беше гъз. Изневеряваше на майка ми, затова двамата не се разбираме. — Той замълчава и после добавя: — Искам просто да обясня напрежението между нас, което сигурно си усетила.
Изневерявал е? Защо не ми го каза по-рано? Боже.
Само че това не се връзва с образа на Пайк в главата ми. Не ми изглежда толкова повърхностен.
Но пък хората израстват и се променят. Може би е бил различен човек преди двайсет години.
Обаче…
— Мислех, че ми каза, че вашите са се разделили, когато си бил на две? — питам го.
Ако е бил толкова малък, как би могъл да го помни?
— Аха. — Той отново тръгва към края на бара. — Знам само онова, което ми е казвала тя. Явно е било неприятно, така че не му позволявай да те тормози. Той обича да командва жените, вероятно затова още е сам.
Е, по-рано през деня баща му изглеждаше силно учуден, когато се опита да ми нареди да си стоя вкъщи, а аз му отвърнах. Мисля, че е свикнал другите да му се подчиняват. Последното твърдение на Коул звучи донякъде вярно.
— Ще ходим в „Щеката“ — казва ми Коул, вдига преградата и излиза от другата страна на бара. — Ще се видим вкъщи.
— Не закъснявай — казвам тихо.
Смяната му започва чак в десет сутринта, но ми се ще да го видя, когато се прибера. Днес не прекарахме много време заедно.
Коул и приятелите му излизат бавно, отправяйки се към „Щеката“, за да играят билярд, но Джей поглежда назад към мен, преди също да се отправи към вратата, прегърнал Шона Абът. Очите му се спускат към гърдите ми, после отново се изкачват нагоре и той ме зяпа подигравателно с една част желание и три части заплаха.
Това продължава вече две години. Понасям всичките му неприятни погледи, защото се страхувам, че иначе мога да го тласна отново към действие. В общи линии ме е оставил на мира, така че просто го избягвам и се преструвам, че не съществува.
И двете групи излизат, решили да потърсят забавление другаде, но преди входната врата да се затвори, сестра ми влиза бавно, следвана от две свои колежки. Всяко око в помещението се насочва към тях, а мъжете оглеждат привлекателните жени с техните къси блузки и високи токчета.
Джубоксът свири Момичето се забавлява на Сами Хагар и Кам се отправя към бара, хваща се за ръба му и започва да танцува, докато се прави, че ми пее.
Сестра ми е забавна.
— Приключи ли работа? — питам я, надвиквайки се с музиката, докато поглеждам часовника на стената. — Аз имам поне още час.
— Няма проблем. — Кам махва с ръка, протяга се и взема рома от кофата с лед и чистата чаша, оставена пред мен. — И без това трябва да разпуснем, преди да се приберем вкъщи.
Тя налива един шот, връща бутилката и допълва чашата си с диетична кола от машината.
Вземам лопатката от кофата с лед и добавям няколко ледчета в чашата ѝ, преди да обиколя бара, за да нагледам клиентите.
Подавам нови бири на Грейди и Рич, наливам на мъжа на Шел, който играе видеопокер, и забърквам три коктейла „Космополитън“ за дамите, които оставят в сепарето си екземплярите от Книга на тайните на Дийпак Чопра — носят ги всяка седмица, за да си мислят мъжете им, че са на среща на читателския клуб.
— Искаш ли да помагаш? — извиква Шел на Кам. — Трябва да заредя още бира.
Тя хвърля поглед на Шел, но после става и идва зад бара. Шел се отправя надолу по коридора, където се намира складът и бирата.
— Изпразни буркана с бакшиша — виквам на сестра ми, която се намира в другия край на бара. — Няма да деля с теб.
Тя се засмива и ме поглежда самодоволно с ръце на хълбоците. Обръщам се да направя една „Отвертка“ за друг клиент и следващото, което виждам, е дебела пачка пари, завряна в лицето ми.
— Все едно имам нужда от дребните ти стотинки, скъпа — отговаря ми тя самодоволно.
Очите ми се разширяват, а устата ми зейва широко отворена, докато зяпам към пачката.
— Какво, по дяволите? — грабвам я от ръката ѝ, разтварям банкнотите на ветрило и забелязвам доста еднодоларови, но също и впечатляващо количество десетачки и двайсетачки.
— Така изглежда наемът, изкаран за една вечер, скъпа. — Тя грабва обратно парите от ръката ми. — Имахме ергенско парти.
Тълпа пияни мъже, хвърлящи пари. Наблюдавам как ги прибира обратно в задния си джоб, и се мръщя на блясъка в очите ѝ. Нормално е да изкарва много повече от мен. Аз работя в бар. А тя в клуб. Тя забавлява хората. Аз им наливам пиене.