Не съм сигурен защо ми е трудно да си говоря с нея. Тук няма никаква мистерия. Дядо ми беше страхотен и имах прекрасно детство, но колкото повече пораствах, толкова повече се отдалечавах от онова чувство, когато бях на осем. Усещането, че се намирам на място, което обичам, и чувството, което изпитвах тогава.
Щастие.
Понякога пуша пури, за да се почувствам както тогава.
Само че не ми е удобно да го споделям с всички.
Но е забавно колко се бях приближил до това да ѝ го кажа само преди минута.
Усещам очите ѝ върху себе си и по кожата ми запълзява неудобство.
— Искаш ли бира? — питам, отварям хладилника и изваждам две.
Бих направил всичко, за да сменя темата.
— Ъм… да.
Махам капачките, подавам ѝ едната „Корона“ и най-накрая срещам очите ѝ. Твърде младите ѝ, твърде сини и твърде деветнайсетгодишни очи. Мамка му. Пак забравих, че е непълнолетна.
Както и да е. Отпивам и излизам от кухнята. Джордан работи в бар, нали? Сигурен съм, че и преди клиентите са я черпили шотове.
Сядам обратно на дивана, отпускам ръка през задната облегалка и отпивам отново. Има още няколко минути от филма, така че тя сяда в другия край, за да си го догледа, но аз вече не мога да се съсредоточа.
А мисля, че и тя вече не го следи.
Нещо се промени. Разговорът вървеше леко и после запецна. По моя вина. Студен съм. Някъде след Линдзи и целия хаос спрях да се откривам. Твърде силно свикнах със самотата.
Мръщя се. Не искам Джордан да ме отбягва, защото не мога да довърша един шибан разговор. Тя е гадже на Коул и не ми се иска да има повече стени между двама ни. Така че тя може да ни помогне.
— Смяташ ли да останеш в града, след като завършиш колежа? — питам.
Тя поглежда към мен и свива леко рамене.
— Не съм сигурна. Имам още няколко години — казва. — Нямам нищо против да живея тук, ако мога да си позволявам ваканции от време на време. — Засмива се. — Просто не ми се иска да работя завинаги някаква безперспективна работа, нали разбираш? Ако мога да си намеря работа в района, сигурно ще е добре да остана за малко заради сестра ми и племенника ми.
Наоколо има много строежи, както и в съседните градове и предградия. Ето защо беше толкова лесно да остана тук толкова години. Ако смята да работи в ландшафтния дизайн, сигурно ще намери добри перспективи в района.
— Пътувала ли си някога? — питам и я поглеждам.
Но после млъквам, внезапно забравил какво съм казал. Очите ми са привлечени от задника ѝ, докато се навежда през страничната облегалка, за да остави бирата си на земята. Късите ѝ панталонки са обхванали всяка нейна извивка, коленете ѝ са леко разтворени и за миг погледът ми се спира върху падината между бедрата ѝ.
В слабините ми нахлува топлина и членът ми започва да пулсира.
Мамка му. Извръщам поглед.
Боря се да си поема въздух, а по врата ми избива пот. Какво, по дяволите?
Може да не изглежда малка, но е. Тя е хлапе. Какво правя, мамка му?
Тя отново сяда, а аз надигам бутилката и отпивам нова глътка, за да успокоя нервите си.
— Всъщност не — отговаря.
За какво я бях питал? А, да. За пътуване.
— Когато бях на петнайсет, ходих със сестра ми в Ню Орлиънс, а когато бях на дванайсет, спечелих стипендия за летен лагер във Вирджиния — казва ми. — И това е всичко.
— В Ню Орлиънс на петнайсет? — шегувам се. Сигурно е било интересно.
На лицето ѝ се появява замислена усмивка, но бързо изчезва.
— Там живее майка ми — обяснява.
А, да, вярно. Баща ѝ е Чип Харли. Не обръщам много внимание на клюките, но знам, че се е женил два пъти.
Джордан прочиства гърло и изправя гръб.
— Напусна ни, когато бях на четири.
На четири? Какъв човек би я зарязал така?
Тя седи тихо и изглежда, като че ли мисли, и ме завладява желание да я прегърна.
Веднага.
— Когато сестра ми завърши гимназия, я издирихме — обяснява ми — и същото лято отидохме да я видим.
— Как мина?
Тя свива леко рамене.
— Добре, предполагам. Оказа се, че работи като сервитьорка, има малък апартамент и си живее живота. Радваше се да ни види. Сега, когато сме пораснали и вече нямаме нужда от много грижи, предполагам — добавя.
Най-накрая поглежда към мен с тъжна усмивка.
— Попитахте ли я защо ви е напуснала? — продължавам.
Но тя само поклаща глава.
— Не, по едно време исках да знам, но когато я видях, вече не ме интересуваше. — Замълчава и после добавя: — Не я харесах.
Гледам я, без да говоря. Дали Коул си мисли същото за мен?