— А ти женил ли си се? — Тонът ѝ е непринуден и аз разбирам, че се опитва да смени темата.
Изправям гръб, поемам си дълбоко въздух и завъртам очи.
— С майката на Коул не изкарахме дълго, след като той се роди — казвам ѝ. — Как да ти кажа… Животът ме завъртя, опитвах се да изградя кариера и да си осигуря бъдеще. Свикнах да съм сам.
Прокарвам пръсти по скалпа си, най-накрая облягам глава на ръката си и поглеждам към Джордан. Но тя изглежда скептична и ме изучава предпазливо. Като че ли не вярва, че това е причината все още да не съм женен.
— Имах възможности да се задомя — уверявам я, — но предполагам, че още в училище не исках да бъда част от тълпата и да правя онова, което се очаква от мен, нали разбираш? Да завърша, да си намеря работа, да се оженя, да ми се родят деца… и да умра.
Изпускам дъха си със смях, но изненадващо, думите вече идват по-лесно.
— Дядо ми, онзи, който пушеше пури — пояснявам, — почина, когато бях на девет, но все още помня празненството вкъщи, което родителите ми организираха, когато баща ми завърши колеж. Той беше на трийсет и няколко, първият в семейството с такова образование, така че това беше голяма работа.
Тя се обляга назад, хванала бутилката с две ръце, и ме слуша.
— Мисля, че тогава бях на шест — казвам ѝ. — Баба ми и дядо ми бяха там, всички говореха и се смееха, но най-добре си спомням как дядо ми, над шейсетгодишен, почти два метра висок и тежащ поне сто и десет килограма, тресеше основите на къщата, понеже танцуваше на Скачай на „Пойнтер Систърс“.
Тя се усмихва. Да, явно си го представя ясно.
— Баба ми го гледаше от масата и се смееше заедно с всички останали, а на лицето ѝ беше изписана такава радост. — Преглъщам, спомнил си широката ѝ усмивка. — Всички бяха толкова щастливи и дори на тяхната възраст те продължаваха да се развиват, да се забавляват и да правят глупости… — провлачвам. — Не знам. Предполагам, че ми хареса.
— Искаш същото — казва тихо Джордан.
Мисля си за баба ми и дядо ми, които постоянно се усмихваха един на друг, и за всички жени, с които съм бил, и че никога не съм изпитвал същото. Дори с Линдзи. Вероятно не съм бил способен на това.
— Просто не изглеждаше насилено, нали разбираш? — Продължавам и се обръщам към нея. — Сложиха летвата твърде високо. Трудно е да намериш онзи, който говори същия език като теб.
Тя свежда поглед, дълбоко замислена.
Продължавам да говоря, но сменям темата:
— Ами ти? — питам предпазливо. — Имаш ли представа какъв би искала да бъде животът ти някой ден? Бракът ти, сватбата ти, идеалният ден, идеалната рокля…?
Тя само въздиша и отпива от бутилката.
— Изобщо не ми пука за сватбата — казва и се взира в телевизора. — Просто искам живота.
Живота.
Тази дума ме засяга дълбоко, без да знам защо.
Може би защото още искам същото нещо.
След седмица в къщата вече се е установила рутина благодарение на нашата кино вечер с пица.
Когато сляза долу сутринта, Джордан обикновено вече е станала и забелязвам, че масите и плотовете блестят по-ярко, отколкото предишната вечер. Подовете изглеждат чисти, хладилникът магически се е освободил от развалената храна и тридневните остатъци, а кухненските уреди светят.
Всичко мирише приятно и понякога това се дължи на кексчетата или палачинките, които е приготвила, а друг път на ароматните свещи, които вече нямам нищо против да пали в къщата. Тя използва френска преса за кафе и аз престанах да пускам кафемашината заради нея.
Когато Коул зареже нещо във всекидневната вечерта, като например обувки или кенчета от безалкохолни, на следващия ден то внезапно изчезва и не мога да си спомня последния път, когато трябваше да изваждам съдовете от миялната.
Не вярвам дори за секунда, че това се дължи на моето хлапе. Коул е станал страшно мързелив, изобщо не бях осъзнал как се е променил.
Колкото повече растеше, толкова по-малко време искаше да прекарва с мен и вече виждам признаци за това как се държеше майка му с мен в това как се държи той с Джордан. Постоянно я пренебрегва и се хващам, че скърцам със зъби, за да си държа устата затворена и да запазя мнението си за себе си.
Обичам сина си, но не мога да разбера с какво я е заслужил.
Изобщо не се прибира, освен за да спи, а когато е вкъщи, Джордан работи до два през нощта. Когато им предложих да се преместят тук, се притеснявах, че някой ден ще ги заваря да правят секс на дивана или нещо подобно, но слава богу, разписанията им не се съвместяват добре, така че рядко са тук по едно и също време. А когато са, аз съм на работа и не ми се налага да чувам или виждам каквото и да било.