Все пак тя доста често остава сама. Той не се задържа вкъщи дори в почивните ѝ вечери и аз се чудя защо, по дяволите, тя се примирява с това. Изглежда ми способна и непоклатима. Момиче, което знае как да се държи. Какво ги е събрало заедно? Всъщност не ми изглежда тя да има други близки, освен Коул и сестра си. Доколкото знам, никакви други приятели или членове на семейството не са се отбивали да я видят, откакто е тук.
Но така или иначе се радвам на компанията ѝ, въпреки че ми се иска Коул да си стоеше повече вкъщи. Усмихвам се веднага, щом вляза през входната врата следобед и чуя осемдесетарската ѝ музика да се носи из къщата и някак си лятото се усеща още по-силно вътре. Хубаво е да не се прибирам в празна къща за разнообразие и дори се хващам, че си тръгвам от работа навреме всеки ден, защото вече се радвам да съм у дома.
Двамата си говорихме още през последните няколко дни, задавахме си въпроси как върви работата или нейният курс, и тя, изглежда, притежава обезпокоителното умение да ме накара да се разприказвам. Обича да командва и се справя добре, когато ме дразни или се шегува с мен, за да ме предразположи.
Мога да живея без лазанята ѝ с патладжан, това е сигурно, но ако не беше дошла, Коул щеше да ме избягва още повече, а аз нямаше да си държа езика зад зъбите така добре, докато съм с него. Радвам се, че тя е тук.
Мятам торбата с прането на рамо и слизам по стълбите, завивам около парапета и влизам в пералното помещение.
След като си изваждам дрехите от сушилнята, премествам нещата от пералнята, слагам ново пране и пускам двете машини едновременно. Забелязвам върху предницата на тениската си праха, останал от работата в гаража тази сутрин, събличам я и я хвърлям в течащата вода, преди да затворя капака.
Слагам торбата върху чистите дрехи, вземам кошницата и тръгвам обратно нагоре. Изсипвам дрехите върху леглото в моята стая и ровя в купчината, за да намеря чиста тениска.
Но бързо спирам, когато пръстите ми докосват малка дреха от червен плат, която не разпознавам. Лежи сгушена в чифт мои джинси и няма нужда да се замислям, за да разбера какво е.
Изправям се и гръбнакът ми се сковава.
Мамка му.
Закачам ластика на пръста си и поглеждам към прозрачните червени прашки, които висят от него.
— Какво, по дяволите? — казвам тихо и поглеждам надолу към прането, за да се уверя още веднъж, че съм взел моите дрехи. — Как са се озовали при нещата ми?
— Джорд…! — извиквам я, но млъквам, осъзнал колко неловко би изглеждало това, че бельото ѝ е при мен. Ще изглеждам като някакъв перверзник, хванат с нейните гащи. Божичко.
Хвърлям ги, като че ли са ме опарили.
Те падат на леглото, а аз потърквам тила си и усещам леката пот по кожата си. Умът ми блуждае.
Мина доста време, откакто на леглото ми за последно имаше женско бельо. Или в него.
И определено не бяха прашки. Образът на невинното малко гадже на сина ми, обуто в тях, минава през ума ми и аз оцъклям очи, отстъпвайки леко.
— Мамка му. Ще горя в ада.
Събирам отново прането и скривам прашките в дрехите си, за да мога да занеса кошницата обратно долу. Просто ще ги хвърля върху сушилнята или нещо такова и ще я оставя да си ги намери сама.
Само че, когато вземам кошницата, чувам лекото ръмжене на косачката навън и оставям дрехите обратно на леглото, за да отида да погледна през прозореца.
Джордан е в задния двор, марширува напред-назад по тревата и бута зелената ми косачка „Крафтсман“. Какво си…
Стискам челюст, обзет от раздразнение. Казах на Коул да окоси проклетата трева. Дворната работа е негова отговорност.
Виждам как Джордан клати глава и чак тогава забелязвам пронизителното пищене на китари и ударите на барабан. Сигурно си е пуснала музика.
Усмихвам се. Коя ли ужасна осемдесетарска група от дългокоси мъжаги слуша днес?
Сивата ѝ тениска е потъмняла от пот в средата на гърба и дори оттук виждам косата ѝ, част от която се е изплъзнала от опашката и е залепнала за врата ѝ. Късите ѝ бели панталонки показват мускулите на бедрата и прасците ѝ, които се свиват и отпускат, докато бута косачката. Кожата ѝ блести от пот и аз се съсредоточавам върху долната част на гърба ѝ, забелязал как влажната ѝ кожа искри на слънцето.
Ниско в корема ми се събира топлина и усмивката ми изчезва, докато я наблюдавам.
Замръзнал съм. Не искам да отвръщам поглед.
Но най-накрая примигвам, отмествам очи и преглъщам въпреки сухотата в устата си.
Нямаше ли проект или нещо подобно, върху което да работи за летния си курс? Спомена го преди няколко дни. Коул може да окоси проклетата морава.