Навеждам се, вдигам прозореца и си подавам главата навън, отварям уста, за да я извикам, но изведнъж тя пуска дръжките, започва да клати глава напред-назад и да се преструва, че свири на китара.
Спирам и се заглеждам, сбърчил чело, но и едва не се разсмивам.
— Полей ме със захар! — крещи блутут колонката. — Ооо, в името на любовта!
Тя се преструва, че пее, навежда се назад, след което започва да извършва други движения и да танцува, погълната от песента.
Хваща отново дръжката и я използва за опора, докато клати глава наляво-надясно, размахва коса и люлее бедра. Ластичката от опашката ѝ пада и къдриците ѝ се разпиляват, извиват се по лицето ѝ и я карат да изглежда изключително красива. Дробовете ми горят за въздух, а от движенията ѝ ме разкъсва желание. Господи, ако беше моя, как да не я докосвам непрекъснато?
Веднага спирам мисълта си и понечвам да прибера глава обратно вътре, но забелязвам съседът Кайл Крамер да стои на балкона на спалнята си.
Зяпа надолу към Джордан и я гледа как танцува.
Пръстите ми се вкопчват в рамката на прозореца.
Задник. Децата му вероятно са вкъщи, а той точи лиги като някакъв шибан перверзник.
Опитвам се да не мисля как правя абсолютно същото, но усещам нуждата да взема проклетата пушка или нещо подобно. Това момиче не ти е детегледачка, гъз такъв.
Косачката внезапно спира и аз се обръщам към Джордан точно навреме, за да видя как отива до ръба на басейна, дишайки тежко и мокра от пот. Маха косата от лицето си и вдишва дълбоко, след което пристъпва напред и пада в дълбокия край на басейна, потъвайки под повърхността, както си е с дрехите.
Спирам да дишам.
Горещо е. Температурата днес е над трийсет градуса и тя има нужда да се охлади. Но после премествам поглед обратно върху Кайл, който повдига брадичка, за да я вижда по-добре. После Джордан изплува на повърхността, носи се по гръб, а тениската е прилепнала по тялото ѝ като втора кожа. Малки твърди издатини стърчат от нея към небето и аз виждам как на шибаните му устни се появява усмивка.
— Мамка му — изсъсквам тихо. Прибирам глава обратно в спалнята и затръшвам прозореца.
Излизам от стаята, втурвам се по коридора и изтичвам надолу по стълбите. Подминавам кухнята, насочвам се към пералното помещение и излизам през задната врата. Джордан отново плува към края на басейна и излиза от него.
Стрелвам очи нагоре и виждам, че Кайл я зяпа, докато излиза от басейна, а дрехите са залепени за тялото ѝ и от всеки сантиметър гола кожа тече вода.
Очите му се стрелват към мен и аз му показвам среден пръст. Той само се разсмива и поклаща глава, после се прибира обратно в шибаната си къща.
Джордан хваща косата си, издърпва я през рамото си и я изстисква. Погледът ми пада върху краката ѝ. По загорените ѝ бедра капе вода, а шортите са залепнали за задника ѝ.
Вкаменявам се и слагам на лицето си строго изражение.
— Джордан — извиквам.
Тя се обръща, забелязва ме и се поколебава само за миг, преди да се отправи към мен. Вероятно осъзнава, че не е много представителна точно сега, защото скръства ръце на гърдите си.
— Мисля, че казах на Коул да окоси ливадата. — Опитвам се да прикрия ръмженето, напиращо отвътре.
Тя кимва и взема водата си с лед от градинската масичка.
— Е, все пак някой трябва да я окоси, нали? — След което ме поглежда и пита: — Зле ли се справям?
— Разбира се, че н-не — отговарям бързо, раздразнен съм колко лесно може да ме накара да се почувствам като неблагодарен задник. — Изглежда добре, но ти вече вършиш достатъчно работа. Даже повече от достатъчно. Той се занимава с двора. Може да намери време за тази проклета задача.
— Няма проблем. — Тя пренебрегва възражението ми, оставя водата си и се обръща обратно към косачката. — Така или иначе имам нужда от слънце и упражнения.
— Аз ще я довърша. — Спирам я и тръгвам към косачката.
Но тя ме хваща за ръката.
— Аз ще го направя — настоява, а в очите ѝ се чете нарастващ гняв. — Наистина. Ние не сме готованци. Мога да се справя с малко задължения.
— Не и облечена по този начин.
Веждите ѝ се сключват.
— Моля?
Навеждам се леко напред и снишавам глас:
— Съседът ми се беше залепил за балкона си и наблюдаваше всяко твое действие — казвам. — Бог знае какво си мисли.
— Не е мой проблем — отбелязва тя. — Стана ми горещо. Скочих в басейна. Дрехите са още на гърба ми.
— Залепнали като втора кожа — завършвам вместо нея, а зъбите ми се оголват. — Не можеш да се държиш така тук. Този квартал е пълен със семейства. Не е стриптийз клуба на сестра ти.