Ще ми се да ми говореше. Дори да се караше с мен, защото би било по-добре от нищо. Искам да разбера повече за работата и живота му. За приятеля, когото е изгубил. Не биваше да научавам такова нещо от Джордан.
Трябваше да настоявам повече, когато започна да ме изключва от живота си. Много повече.
Но знам кого трябва да обвинявам за неразбирателството помежду ни.
— Държах се добре с майка ти — казвам му.
Той изсумтява, отпива още една голяма глътка вода и продължава да не гледа към мен.
Вярва ѝ. Още не е готов да ме чуе. Но все пак го казвам.
— Работих здраво, издържах и двама ви и бях верен. — Ставам от стола и поглеждам надолу към него. — Можеш да ми задаваш въпроси. Няма да те излъжа.
Но той само поклаща глава, допива чашата и я оставя.
— Трябва да се изкъпя.
Обръща се да си върви, но аз още не съм приключил.
— Случвало ли се е да не направя нещо, за което си ме помолил? — питам го.
Той спира, но не се обръща.
Всеки път, когато му трябваха пари, му давах. Всеки път, когато имаше нужда да го закарам някъде, му се притичвах на помощ. Когато искаше да отиде някъде, да се види с някого или да се запише на карате, или просто да прекара известно време с мен, бях на разположение. Гърдите ми се раздират от болка, докато се взирам в гърба му.
Бях добър баща. Когато ме искаше край себе си.
— Някога хващал ли си ме в лъжа? — продължавам.
Имам предвид в лъжа, в която тя не го е научила да вярва?
Той ме поглежда през рамо и аз виждам борбата в очите му. Иска да се гневи на нещо или на някого, а аз бях подходящата мишена в продължение на доста време, но вече не е толкова сигурен защо. Трябва да започне да вижда коя е майка му и какво прави тя с хората. Трябва да спре да ѝ позволява да го манипулира.
— Тук съм — казвам. — Окей?
Чувам дишането му, тежкото вдигане и спускане на гърдите му и накрая той кимва, все още колебаейки се, но и това е нещо.
После се обръща, излиза от стаята и се насочва към стълбите, но аз отново поглеждам към входната врата и изведнъж се сещам за нещо.
— Къде е Джордан? — извиквам и влизам във всекидневната.
Той е стигнал до средата на стълбите, но отново поглежда надолу към мен и поклаща глава, все още без да ми говори.
— Не я ли взе от работа снощи? — питам. — Не бяхте ли заедно?
— Не. — Той се прозява и разтърква коса с ръка. — Пих много, затова изпратих един приятел да я вземе и да я прибере вкъщи. Сигурно е излязла да тича и току-що си я изпуснал.
Оставам на място, опитвам се да навържа в главата си вчерашния ни разговор, докато Коул се тътри нагоре по стълбите.
Значи, когато сме си говорили снощи, тя не е била с Коул. Изобщо не е била с него.
Не се е и прибирала. Леглото още е оправено.
Коул се насочва към горния етаж, а аз викам след него, защото току-що съм се сетил:
— Ползвай моята баня!
Ще работя още известно време по тяхната, а в моята баня се намира единственият друг душ в къщата.
Връщам се в кухнята, все още замислен.
Защо би ме излъгала за това? Ако е останала при приятелка, при сестра си или нещо такова… няма проблем. Но тя ме остави с впечатлението, че двамата с Коул са заедно, заради което се бях обадил — за да се уверя, че и двамата са добре.
Изпратих един приятел да я вземе и да я прибере вкъщи.
Да, обаче приятелчето ти не я е довело вкъщи. Чудя се дали да се притеснявам за нея, но тя ме излъга нарочно.
И въпреки че много харесвам Джордан, в стомаха ми отново се появяват старите чувства, които не бях усещал от доста време. Не обичам да ме лъжат.
Особено жени.
Час по-късно влизам в „Граундърс“ и виждам вече събиращата се обедна тълпа да запълва високите маси и бара. Две сервитьорки, облечени в джинси, тесни ризи и престилчици носят чинии на мотористите, които спират за почивка по време на неделните си карания, и на ловците, идващи от ранните си сутрешни излети. Барът е пълен с постоянни клиенти, които изглеждат, като че ли са спали с дрехите си снощи, а мъждивата флуоресцентна светлина кара всичко да изглежда мръсно въпреки миризмата на почистващи препарати, щипеща ноздрите ми.
Подметките на работните ми ботуши залепват за пода на всяка стъпка, която правя. Никога не съм разбирал с какво толкова привлича клиентите това място, нито защо просъществува толкова дълго.
Забелязвам Джордан в другия край на бара, юмрукът ѝ е покрит с бяла кърпа и заровен в чашата, която подсушава. Не бях сигурен, че ще я открия тук, но когато не е в къщата, обикновено е на работа.