Какво?
— Тя отказала да се вози в колата с него — озъбва ми се Шел. — Вместо това я намерих свита тук да спи на мръсната маса за билярд сутринта, защото не е имало на кой друг да се обади снощи. — След това присвива очи. — Не искаше да разбереш какъв загубеняк е синът ти.
Оставам неподвижен, неспособен да помръдна.
Не дишам и не мигам, а яростта ми заплашва да прелее.
Той я е удрял. Удрял я е, мамка му? Юмруците ми се свиват, а дробовете ме болят. Всеки мускул в тялото ми гори.
Кучият му син.
А Коул е бил на един и същи купон с него? Той ли го е изпратил да я прибере? Какво, по дяволите? Как може да търпи да се намира близо до такъв лайнар?
Представям си как някакъв страхлив малък боклук хваща Джордан, наранява я и я разплаква… Аз…
Затварям очи.
Току-що я разплаках.
— Тя е добро хлапе с прекрасно сърце — продължава Шел. — И заслужава много повече от задниците в града, включително сина ти. Надявам се да зареже всички ви и никога да не се върне.
Боже господи. Какво съм си мислел?
Завъртам се и тръгвам по коридора по стъпките на Джордан. Трябва да поговоря с нея сега. Всичките ми усещания, които се връзваха така добре преди няколко минути, вече изглеждат нелепи. Защо си правя заключения, за които нямам никакви доказателства?
Проклет да си, Коул! Не мога да повярвам.
Замъквам се надолу по коридора, виждам тоалетните, някакъв офис и още една стая, чиято врата е леко открехната. Вероятно е в тоалетната, но преди да реша да я почакам, отварям леко другата врата, за да проверя първо там.
Тя стои в средата на малката стая с гръб към мен, но съм сигурен, че си бърше очите. Лавици от пода до тавана обрамчват стените, побрали бутилки алкохол, миксери и сокове, както и други консумативи като салфетки, сламки и свещи.
Заставам на вратата и я чувам да подсмърча.
— Джордан? — казвам колебливо.
Тя веднага се стяга и се обръща, колкото да видя профила на лицето ѝ.
— Ти сериозно ли? — казва и усилено се опитва да направи тона си по-твърд. — Просто си тръгвай. Искаш да се изнеса, така ли? Е, хубаво. Изнасям се.
Пристъпвам тихо напред.
— Много съжалявам, Джордан. Не знам какво си бях въобразил.
— Просто си тръгвай.
— Трябваше да ми се обадиш — казвам ѝ и пристъпвам още веднъж напред. — Щях да дойда веднага. Съжалявам. Аз просто…
Но тя се обръща рязко и ме поглежда кръвнишки.
— Знаеш ли какви сте вие, мъжете? — пита ме и бърше свирепо очите си със стисната брадичка. — Смятате, че можете да се държите зле, защото човек ви търпи. Но печели тогава, когато не ви позволи да го направите отново. — Тя пристъпва към мен и добавя: — Можеш да ме целунеш отзад.
След това се завърта около мен и излиза от стаята.
Спихвам се. Искам да я последвам. Искам да оправя нещата и да ѝ покажа, че съм сгрешил. Искам да се разбера с нея мирно и да се сдобрим, но…
Не знам.
Това е вторият път, когато спорим, и двата пъти по моя вина. Не бива да се караме. Обикновено жените се карат с гаджетата си, не с бащите им.
Това съм аз за нея. Бащата на гаджето ѝ.
Нищо повече.
Но дълбоко в сърцето ми въгленчето се разгаря все повече и знае, че това е лъжа.
Отношенията ни са по-дълбоки. Не си изтървах нервите заради Коул. А заради себе си.
Тя е важна за мен и за пръв път от много време осъзнавам, че ми е приятно да си говоря с някого. Започнах да свалям гарда.
Чувствам се добре, когато е наоколо.
А току-що я изпратих да си събира багажа.
Глава 9
Джордан
Шел се опитва да ме изпрати да си ходя в началото на двойната смяна, но след епизода с Пайк последното място, където искам да се намирам, е къщата му. Нямам къде другаде да отида, да не говорим, че парите ми трябват.
Как можа да се държи така тази сутрин? Да нахълта в работата ми, като че ли знае всичко? Не съм негова собственост.
А ако е загрижен, не може ли да го каже по-мило? Не всяка лъжа има за цел да нарани някого. Все пак покривах задника на Коул.
Да, разбирам подозрението му. Наистина. Не ме познава добре и е загрижен за сина си, но защо и двамата мъже от семейство Лоусън се справят толкова зле със сериозните, зрели разговори?
Разтърквам очи, а умът ми се връща отново в мига, в който ми заяви, че не може да издържа такъв човек, и затова да се махам от проклетата му къща. В онзи миг се почувствах нежелана. Отново. Нежелана някъде другаде. От друг човек. Почувствах се като бреме. Както се чувствам с родителите ми и дори понякога с Коул и Кам.