— Аха, все едно самият ти по цяла нощ обикаляш баровете.
Да, права е. Предпочитам да пия вкъщи.
— Хубаво. — Въздиша и слага ръце на хълбоците си. — И без това не исках да те уреждам с нея.
— Защо?
— Не мисля, че е твой тип. — Джордан хвърля опаковките, а очите ѝ вече са спокойни. — Освен това ще ревнувам. Харесва ми да съм единствената жена в къщата.
— А ако бях казал „да“?
Тя свива рамене и ми отправя фалшив извинителен поглед.
— Е, тогава просто нямаше повече да си получаваш новите любими бургери по начина, по който ги харесваш.
Ухилвам се и клатя глава. Толкова е самонадеяна.
Но да, наистина харесвам повече начина, по който тя приготвя бургерите.
Джордан хваща ръката ми и хвърля бърз поглед на раничката ми.
— Добре съм. Благодаря ти. — Изправям се, като я избутвам леко назад. — Можеш да се връщаш навън при приятелите си.
Тя обръща глава, за да хвърли един поглед през рамо навън, но вече не изглежда в купонджийско настроение.
— Какво ще правиш ти? — пита ме, връща се към динята и слага парчетата от нея в голяма купа.
— Ще се опитам отново да заспя, предполагам — казвам ѝ.
Надявам се да не ръчка климатика, за да не се събуждам повече.
Излизам от кухнята, потърквам пръста си и усещам болката от раната.
Поглеждам отново към нея и хващам погледа през рамо, който ми е отправила. Тя бързо се връща към динята, а на мен ми се иска да остана.
След един дълъг миг преглъщам.
— Лека — казвам ѝ.
Но преди да пристъпя във всекидневната, чувам гласа ѝ зад гърба си.
— Какво имаш предвид под „по хубав начин“?
Тя отново насочва поглед към мен и аз извивам ъгълчето на устата си в усмивка. Не съм сигурен какво да кажа, така че да не прозвучи напълно неуместно.
Накрая решавам да изстрелям най-лесния отговор, докато се обръщам и се насочвам към стълбите.
— Харесва ми да си говоря с теб — казвам през рамо.
Глава 11
Джордан
Харесва ми да си говоря с теб? Какво толкова интересно съм казала? Засмивам се, клатейки глава, докато беля картофите за вечеря.
Може би просто няма други възможности. Дали е живял сам толкова дълго, че всеки разговор вече му изглежда интересен? Двамата нямаме абсолютно нищо общо.
Но истината е, че… се зарадвах да го чуя. Защо толкова искам да ме харесва? И защо купонът беше последното място, където исках да се намирам, когато разбрах, че той също няма да е там?
Поглеждам нагоре и го виждам в задния двор през прозореца пред мен. Подрязва дървото до оградата, която отделя двора му от този на Крамер, с инструмент в ръка, който може да протегне чак до горните клони. Споменах, че в градината не стига достатъчно светлина, така че той се зае да реши проблема. Без дори да го моля.
Обичам градината повече, отколкото му показвам. Тя е моето местенце и ще остане тук дори след като си отида. Това е успокояващо.
Семената са посети, а пръскачките мокрят почвата за по няколко минути всяка сутрин и всяка вечер като по часовник. Вече ми харесва да ги чувам как се включват по малките часове, когато навън все още е тъмно, а аз съм единствената, която седи будна в кухнята заедно с кафето си.
Усещам всичко тук толкова познато и уютно. Като дом.
Започвам да отделям кожата на картофа, която е груба и вкоравена. Типично. Винаги се привързвам към нещата, които няма да продължат дълго. Към идеята, че майка ми ще се върне, когато бях малка, към Ник, Джей, апартамента ми и желанието да си имам собствен дом… Изумявам се от това колко жалка мога да бъда. Забивам ножа в дъската и изваждам още няколко картофа от торбата.
И още по-лошо, не мога да спра да мисля за снощи цял ден, а купонът е последното, за което се сещам.
Тортата за рождения ден, касетките, шегите, които си разменяхме двамата… Начинът, по който той се сети, че трябва да духна свещичка и да си намисля желание. Сърцето ми забива ускорено и се усмихвам, но после се намръщвам объркана, защото не искам да се чувствам така.
Снощи духнах клечката кибрит, пожелавайки си същото нещо, което си пожелах онази вечер в киното. Радвах се на онова, което почувствах тогава, и исках да се чувствам така всеки ден. Исках само това.
Не да променя живота си или да получа нещо, с което не разполагам сега, а да се чувствам по точно същия начин на следващия ден. И на по-следващия.
Специална, важна, щастлива.
Той ме прави щастлива.
Щастлива по начин, по който би следвало да ме направи гаджето ми.
Обелвам още един картоф и забелязвам с ъгълчето на окото си движенията му отвън. Опитвам се да се въздържа, но все пак поглеждам натам.