Той вдига ръце, изхлузва морскосинята си тениска през главата и я натъпква в задния си джоб, после пак се протяга да вземе резачката.
За миг замръзвам. Ръцете ми спират да се движат, а звуците от резачката, косачката от отсрещната страната на улицата и музиката, носеща се от кухнята, бавно избледняват.
Кожата му — златиста и загоряла — изглежда топла и гладка, мускулите на корема му и сухожилията на ръцете му се опъват под кожата му, показват колко дълго и упорито е работил цял живот. По шията и плещите му блести пот, виждам и вълничките, предизвикани от движението на мускулите по гърба му. Дори през татуировките.
Дългите му крака са обути в износени джинси, а тениската виси от задния им джоб и покрива част от неговия… Облизвам устни, откъсвам очи от задника му и се зазяпвам в начина, по който висят джинсите от хълбоците му.
Всеки мускул по тялото му се свива и отпуска, докато реже клонче след клонче, а аз мога само да дишам плитко и накъсано и се възхищавам дори на начина, по който крачолите на панталоните падат върху бежовите му работни ботуши.
Господин Лоусън е секси. Той е умел и силен, чудя се какво ли е усещането да си с него? Какъв ли е с жените?
Отново свеждам поглед.
— О, колко секси — чувам глас.
Примигвам и поглеждам назад. Кам.
Застанала е до централния плот, явно е влязла през предната врата, без да я чуя. Облегнала е една ръка небрежно на гранита с весело изражение на лицето.
Връщам се обратно към картофите, а пулсът блъска в ушите ми.
Достатъчно лошо е, че заглеждам някого, който не е Коул, но е още по-зле, че тя бе тази, която ме хвана.
— Никога не съм те виждала да гледаш така към Коул — казва.
Колко ли дълго е стояла тук?
Решавам да го унищожа в зародиш.
— Как? — отвръщам рязко. — Спри да създаваш драма.
Чувам я как се придвижва по пода и се приближава към мивката, където стоя. Хвърлям поглед към Пайк, който все още работи, без да си дава сметка за ставащото в къщата.
— Добре сте се уредили вие двамата — дразни ме тя, изплаква картофите и ги слага в тенджерата. — Той работи на двора. Ти готвиш. Като че ли сте двойка.
— Млъквай. Достатъчно малка съм, за да съм му дъщеря.
— Но не си му дъщеря — отвръща ми тя, завърта се към мен и се навежда. — Ти си младо секси котенце, живеещо в къщата му, знаеш, че му е минавало през главата. Може да е баща на Коул, но е и мъж. — Тя се обръща, поглежда през прозореца и го оглежда. — Освен това е хубав и здрав.
— Имам си гадже. Сина му.
Точно така, Джордан. Точно това трябваше да си кажеш, докато го зяпаше преди минутка.
Но сестра ми само свива рамене.
— Още по-секси.
Разсмивам се горчиво.
— Ако го харесваш, действай.
— Аха. — Устните ѝ се извиват игриво. — Сега цялата съм потънала във фантазията. Желая бащата на гаджето си.
Оооооххххххх… бузите ми отново се загряват.
— Много си гадна. Освен това нямаш гадже — изтъквам.
— Е, значи трябва да си намеря. Такова със секси баща.
Поклащам глава. Не искам да го обсъждам повече. Тя е убедена, че съм го зяпала, и това я забавлява. Не смятам да подхранвам фантазиите ѝ.
— Освен това си ми сестра — отбелязва. — Не искам да те карам да ревнуваш, като започна да излизам с него.
— Защо бих ревнувала? — питам, довършвайки последния картоф. — Сериозно. Имам си гадже. Не ме интересува кого чука Пайк Лоусън. Дерзай.
Обръщам се, избърсвам ръце и я заобикалям, за да взема тенджерата с картофи и да я сложа на котлона. Включвам го. Свинските пържоли се мариноват. Тестото за бисквитите втасва. Проверявам списъка наум, за да държа мозъка си зает с нещо. И далеч от него.
Той може да излиза с която си иска. Къщата си е негова.
— Е — чувам да казва Кам. — Ако нямаш проблем с това…
Оставам до печката и се преструвам, че проверявам котлона, но ръката ми се стяга върху копчето, а вътрешностите ми се свиват от страх.
Следващото нещо, което чувам, е затръшването на задната врата, внезапно се изправям и виждам, че Кам е излязла от кухнята.
Мамка…
Връщам се при мивката и поглеждам през прозореца, откъдето наблюдавам как сестра ми се отправя през ливадата към мястото, където работи Пайк. Тя ми хвърля поглед през рамо, като че ли знае, че я наблюдавам. После се усмихва самодоволно, а аз се намръщвам.
Не го мислех наистина. Като си представя ръцете ѝ върху тялото му… неговите върху нейното… Не искам да го виждам. Тя ми е сестра.
Той усеща приближаването ѝ, поглежда надолу към нея и изключва резачката, а аз гледам как я слуша, вероятно се чуди защо му досажда.