Може би наистина се чуди.
Сестра ми е секси и малко мъже биха ѝ отказали, когато видят, че им обръща внимание. Може би Пайк е привлечен от нея? Все пак е мъж, както тя отбеляза.
А и тя е по-голяма, има си апартамент, кола и е пуснала корени в града поне засега. Все пак е значително по-млада от него, но не е хлапе.
Не е „момиченце“.
Кам скръства ръце на гърдите си, помръдва леко с крака, за да създаде впечатление за скромност, и аз поклащам глава, защото сестра ми не е скромна. Изобщо.
Просто чете хората много добре. Знае, че ще го уплаши, ако изглежда твърде силна.
След миг докосва ръката му и аз едва дишам, докато гледам как извива врат, за да разгледа татуировките му. После бързо се изправя и вдига ръка, за да му покаже огромния черен феникс отстрани на торса си.
Пайк гледа как тя подвига презрамките на белия си потник и на сутиена си, а стомахът ми се обръща в очакване той да се изчерви или да я погледне неудобно, защото така прави обикновено, но не се случва нищо подобно. Вместо това я наблюдава с вълнение, докато тя говори оживено, а после внезапно се усмихва и тялото му се разтриса от смях заради каквото там е казала.
Нещо ме боде в гърлото, изобщо не се чувствам добре. Той продължава да я гледа. Очите му почти не са се откъсвали от нея, откакто тя отиде там. Дали я желае? Дали тя го възбужда?
Имам предвид, че искам да я харесва, но не и да я желае. Не е редно. Не искам да я чувам да стене и да пъшка в другия край на коридора през нощта.
Освен това едва ли би го харесала. Пайк е твърде праволинеен. Доста е скучен всъщност.
Но със сигурност би го накарала да се чувства добре за известно време.
Затварям очи, а на раменете ми тежи петтонна тежест.
Тя се обръща и започва да събира клонките от земята, а той се връща към рязането, двамата работят в щастлив унисон. Но я виждам как се завърта към мен и произнася нещо само с устни, със самодоволна усмивчица на лицето.
Отнема ми известно време да го разбера.
Ревнуваш ли вече?
Не мога да спра ръмженето си, показвам ѝ среден пръст, после се обръщам и се отдалечавам от прозореца. Проклета да е. Няма да направи нищо. Мисли си, че го харесвам. Просто се опитва да ме вбеси.
Дърпам яката на тениската си, всеки сантиметър от кожата ми гори. Трябва да си поема дъх.
Отивам до печката, изключвам котлона, излизам от кухнята и се затичвам нагоре по стълбите. Влизам в моята и на Коул спалня, вземам чисти дрехи от чекмеджетата, излизам и прекосявам коридора към нашата баня.
Но едва-що влизам вътре, застивам, забелязала бъркотията, която е сътворил Пайк. Ваната е изтръгната, крановете на мивката са откачени, а навсякъде по белите плочки на пода се търкалят отломки.
Все още ремонтира. Забравих.
Вратата на спалнята му зее отворена и виждам леглото му пред себе си с табла, опряна на отсрещната стена, докато вървя натам. Всеки път, когато минавах през нея, за да си взема душ през изминалата седмица, се чувствах неловко. Сама в стаята му.
Не искам да тършувам, но е изкушаващо.
Леглото му винаги е оправено. Малко е разхвърляно, одеялата просто са метнати набързо отгоре, но съм леко изненадана. Ако не беше мащехата ми, леглото на баща ми така и щеше да си стои неоправено.
Насочвам се към банята и виждам снимки на Коул от бебешка възраст до завършването, закачени на рамката на огледалото на скрина. На стената има плосък екран, а кабелът му виси откачен. На шкафа седи модел на шхуна с лек слой прах върху белите платна.
В един съд върху скрина забелязвам стар часовник с износена кожена каишка, който никога не съм го виждала да носи. Никъде няма други бижута.
Освен леглото, двата шкафа, телевизора и масичките до леглото друго няма, стаята е минималистична. Разбира се, няма нищо по стените, само една черна лампа със сиво покривало, а следобедната светлина влиза в стаята през процепите между частично отворените щори.
Ненавиждам това, че е живял тук сам толкова дълго. Някой трябва да поразнообрази тази къща. Но не сестра ми.
Затварям вратата на банята след себе си, заключвам я, влизам под душа и пускам водата. Оставям дрехите си на шкафа до мивката и се събличам, изваждам хавлия отвътре и я закачам на куката извън душкабината.
Ревнуваш ли вече? Поклащам глава, а гневът ме завладява отново, докато пристъпвам в душкабината и затварям стъклената врата.
Не ревнувам. Просто не искам да гледам как го разиграва, защото знам, че може. За сестра ми почти всичко е игра, тя крие несигурността си зад фриволно поведение и сарказъм.