— Грижиш се за къщата точно както ми харесва — дразни ме Пайк, а в главата ми моята ръка е негова и той е този, който ме докосва. — Готвиш ми точно както обичам. Малка красавица, която да гледам. Справяш се много добре, Джордан.
Държа очите си затворени, търся устните му, а цялото ми тяло пулсира от електрически ток заради вкуса на горещата му уста и водата от душа, падаща върху топлата му кожа. Усещам члена му, твърд и готов, зад себе си.
— Сега искам да направиш всичко, което правят жените — наставлява ме. — Всичко, което би направило едно добро момиче за мъжа си. Можеш ли?
Кимвам, задъхвайки се.
— Да.
Оргазмът ми отново напира, зърната ми се притискат болезнено в плочките на стената, а усещането между краката ми е толкова приятно. Желая го. Желая го в себе си. Искам да знам какво е чувството да съм с него.
Пресягам се назад, без да се замислям. Хващам гъбата и я плъзгам между краката си. Мрежата се търка в клитора ми и ме кара да изгубя контрол. Стискам я с бедра, искам да почувствам нещо, защото той е в главата ми и това е достатъчно. Миризмата му ме обгръща, устата му целува врата ми, а той ме повдига нагоре, за да проникне в мен. Всичко е грубо и диво, ръцете му в миг обхващат гърдите ми, а в следващия устата му открадва дъха ми. Господи, езикът му има толкова хубав вкус.
Оргазмът ми напира силно все повече и повече, а бащата на Коул ме чука диво.
Свършвам, вълната ме залива, извиквам тихо и дишам тежко. Господи. Свличам се до стената, почти се разпадам от треперене, а оргазмът подкосява краката ми и кара коленете ми да омекнат. Стискам очи и се треса, докато не се отдръпва и не ме оставя замаяна.
Когато душът спира да се върти и дишането ми се нормализира, отварям очи и ме залива коктейл от емоции.
О, боже. Иде ми да заплача.
Какво ми става, по дяволите? Защо го направих? При това с баща му? Аз…
Объркана съм, стресирана съм и търся успокоение в него само защото се е държал мило с мен няколко пъти. Божичко.
Без значение какво ще стане с връзката ми с Коул, Пайк Лоусън е недостъпен за мен. Не го забравяй. Навън има стотици мъже като него. Не е толкова специален.
Не мога да бъда с него. Никога.
Изправям се, поемам си дълбоко въздух. Но когато поглеждам надолу, виждам, че гъбата в ръката ми не е розовата ми. А сребристата на Пайк.
— Мамка му.
По нея все още има малко пяна от сутрешния му душ.
А аз я използвам, за да се самозадоволявам. Страхотно.
Изпъшквам наум.
Излизам от душкабината, скривам гъбата под тоалетната хартия в кошчето за боклук и си отбелязвам наум, че трябва да му купя нова следващия път, когато изляза.
А може би и някакъв различен душ гел.
Глава 12
Пайк
— Джордан?
Стрелкам поглед наляво и надясно, докато подминавам всяка пътека, защото я изгубих преди десетина минути. Къде е отишла, по дяволите?
С момчетата свършихме рано днес на обекта, беше останала съвсем малко дневна светлина, така че се прибрах право вкъщи и заварих Джордан да работи в градината. Тя искаше да купи шестоъгълна мрежа или нещо подобно за доматите, а аз реших, че трябва да оградя дървото в задния двор с камъчета, така че се метнахме на пикапа и се отправихме към „Хоум Депо“.
Но след като поръчах камъните, я загубих някъде.
Най-накрая я забелязвам в края на пътеката да рови в плитка кутия на някакъв рафт. Тя се изправя, изважда лист плочки, задържа го пред себе си и го изучава. Нарамил двата нови инструмента, които взех по-рано, се приближавам към нея и се стягам.
Днес е много красива и с тялото ми се случват най-различни неща всеки път, щом я погледна. Като че ли под кожата ми тече ток. Черна тениска, бели шорти, косата ѝ е спусната свободно, а гримът е минимален — без финтифлюшки, и това ѝ отива. Фермерска дъщеря — точно моят тип от едно време.
Поклащам глава, за да я проясня.
— Какво е това? — питам, когато се приближавам.
Тя ме поглежда, все още държи квадратния лист плочки.
— Заден панел.
Пресягам се със свободната си ръка и прокарвам палец по бежовите каменни лентички, залепени за хартията.
— Заден панел?
— Работиш в строителството — отвръща ми с укорително изражение. — Не си ли гледал канала „Къща и градина“? Задните панели са много важни за декорацията на дома.
— Да, гледал съм го — уверявам я и отпускам ръка. — Просто… не знам. Прилича ми на някаква финтифлюшка.
Тя завърта очи, после отново ги отправя към камъните.
— Малките неща са онези, които придават индивидуалност на къщата — казва ми. — Артистичен полилей, хубав килим, задни панели. — Завърта панела, изправя се срещу мен и ми го показва. — Това си ти. Ще изглежда страхотно в новата ти кухня.