Освен това не мога да излъжа. Вниманието ми хареса. Усетих мига, в който той влезе в бара тази вечер, когато бях до джубокса. Освен това го забелязах с крайчеца на окото си, докато вървях към бара, и разпознах изражението му. Собственическо.
Заключвам вратата на пикапа, а сърцето ми отново препуска, когато се отправям към къщата.
Трябва да си поговоря с Коул. Трябва да го погледна в очите и да хвана ръката му, да погледна към еднаквите ни белези и да видя дали все още усещам връзката между нас. Преди няколко месеца той постоянно ме прегръщаше. А сега не мога да си спомня последния път, когато ме е докоснал.
Влизам в къщата, затварям вратата, оставям чантата и си събувам обувките. Свивам пръсти, а болката в стъпалата ми стига чак до бедрата.
Всекидневната е обгърната от сенки, така че се отправям към стълбището и се спирам, като се ослушвам. От горния етаж не се долавя никакъв шум, значи Пайк и Коул вероятно с пят. Опитвам се да бъда колкото се може по-тиха, влизам на пръсти в кухнята, вземам чаша от шкафа и я слагам под диспенсъра за студена вода на хладилника.
Но когато поглеждам нагоре, забелязвам Коул в задния двор и замръзвам.
Отпускам ръката си от диспенсъра, чашата се накланя и водата в нея се разплисква върху дървения под. По шията ми пропълзява топлина, дробовете ми са празни и не мога да извърна поглед. Всичко ме удря изведнъж, чувствам се, все едно се намирам извън тялото си и се наблюдавам как го гледам.
Коул.
Преглъщам два пъти, едва овлажнявам гърло. Елена Барос е с него в басейна, опряла лакти на ръба зад себе си, а той се е навел към нея, опрял чело в нейното, както прави с мен. Голото ѝ тяло блести от водата и се движи напред-назад в ритъм с него, той я държи за задника и я чука, а гърдите ѝ докосват неговите отново и отново.
Пристъпвам разсеяно към мивката и продължавам да се опитвам да осмисля онова, което виждам. Коул никога не би ми го причинил. Той не е бившият ми. Не е родителите ми.
Гърдите ми се отпускат, твърде тежки, за да поемат повече въздух. Гади ми се, а нагоре по гърлото ми пълзи жлъчка.
Той хваща лицето ѝ, целува я, тялото му се движи силно и равномерно и двамата се гледат в очите, докато той отново и отново прониква в нея. Не чувам стоновете ѝ, но знам, че ѝ харесва.
В очите ми напират сълзи, свивам ръка около чашата и стискам зъби. Ядосана съм повече на себе си, отколкото на него. Трябваше да скъсам с него, когато ни изгониха от апартамента. Знаех, че ме искаше само защото не му се щеше да остава сам. Чувствах го.
Но ето ни сега и последната дума е негова, нали?
Брадичката ми потреперва и сълзите потичат. Майка ми, Джей, Коул… Винаги ще бъда най-жалката личност, която познавам. Продължавам да привличам най-скапаните хора. Защо?
— Ей — казва някой, но гласът звучи далечен. — Прибрала си се рано, а? Радвам се, че не носиш корсета. Изгори ли го заради мен?
Хладилникът се отваря и светлината се излива навън, докато някой се протяга вътре и изважда нещо от него, но аз продължавам да се взирам през прозореца, а нещо студено и гъсто бавно изпълва стомаха ми като сироп.
Мога да се променя в мига, в който реша.
— Джордан? — чувам гласа на Пайк. — Добре ли си?
Най-накрая осъзнавам, че стои до мен. Вратичката на хладилника се затваря и аз се обръщам към него, а сълзи мокрят бузите ми.
Лешниковите му очи, които сега изглеждат кехлибарени, веднага се присвиват загрижено. Но после погледът му се насочва към прозореца и цветът изчезва от лицето му.
— О, боже — изръмжава, хваща ме за ръката и ме дърпа по-далеч.
Изгубвам хладнокръвие и започвам да се задъхвам, поемам си дъх тежко и плитко, докато той ме заобикаля и изхвърча от задната врата. Избърсвам сълзите от лицето си, защото съм разстроена и наранена, но най-вече ядосана. И не само на Коул. Сама си го причиних. Винаги го правя.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — чувам да вика Пайк.
Водата се разплисква, звучат изненадани викове, последвани от изпъшкване.
— Мамка му! — възкликва Коул. — Мислех, че спиш.
— Никой не спи!
— Какво? — казва Коул.
Никой. Мисля, че току-що осъзна, че аз също съм си вкъщи.
Подсушавам очите си, прекосявам кухнята и оставям мисленето на краката си.