Излизам през задната врата, слизам по дървените стълби и виждам как Елена крие голото си тяло зад Коул, който все още е до кръста във водата.
— Какво ти става? — Пайк се приближава, взема хавлиите и ги хвърля към сина си.
Коул ги хваща и Елена грабва една и бързо се покрива, а половината хавлия цопва във водата. Елена ми хвърля уплашени погледи.
— Мислех, че Джордан е на работа до два — казва виновно Коул на баща си, все едно изобщо не съм там. Главата му е сведена и не среща ничий поглед.
— Значи няма проблем да го правиш зад гърба ѝ?
— Не, аз просто…
— Аз ще се оправя с това — прекъсвам ги и пристъпвам напред.
Сама се изненадвам на това колко съм спокойна и как изобщо не плача. Не се притеснявам да роня сълзи пред Коул, но не искам да го правя пред нея.
Пайк поглежда към мен, колебае се в продължение на няколко секунди. Накрая се обръща и чувам как вратата се затваря.
Веднага щом се прибира, Елена бързо изскача от басейна, увива хавлията по-плътно около себе си и грабва дрехите си от шезлонга.
— Тръгвам си — казва с извинително изражение на лицето, а очите ѝ се стрелкат между мен и Коул. — Наистина съжалявам, Джордан.
Тя навежда глава и ме подминава, насочва се към къщата и вероятно отива право в банята, за да се преоблече.
Връщам очи обратно към Коул. Русата му коса е пригладена назад и той ме поглежда със същия поглед, както когато ми каза, че Ник е починал.
Иска ми се да му бях по-ядосана.
Но по-скоро съм разочарована.
— Значи го правите от известно време? — питам.
Той свежда очи и кимва сериозно.
— От купона за рождения ти ден.
Има предвид онзи, на който не можах да присъствам?
Коул си поема дълбоко въздух, изправя рамене, излиза от басейна и увива хавлията около кръста си.
— Познавам те отдавна — казва — и двамата имахме силна нужда един от друг, когато започнахме връзката си, но ти така или иначе щеше да ме зарежеш. Знаеш го.
— Тогава защо изобщо дойдох тук? — питам го. — Защо ме покани?
Можех да се запитам същото. И двамата бяхме слаби и се държахме за единственото хубаво нещо, което имахме. Пренебрегнахме факта, че връзката ни го разваляше.
Обичам го. Той ми е приятел. Как може да ме унижи така?
— Не трябваше да си като него — казвам му, а сълзите отново напират.
Той поглежда нагоре, разбира отлично кого имам предвид. Джей беше боклук. Не Коул. Коул знаеше през какво съм преминала. Да ме нарани ли искаше?
— Ти ми беше приятел — продължавам. — Очаква се приятелите да се държат добре с теб.
Но той не отговаря. Няма какво да каже. Не е негова вината, че всичко приключи. Но е виновен, че приключи толкова зле.
— В леглото ни също, така ли? — питам го. — Във вечерите, когато бях на работа?
Мълчанието му ми показва, че съм права, и ме залива вълна на гняв. Пайк знаел ли е, че Коул я води вкъщи? Или може би не само нея?
Но не — спирам се, а възелът в стомаха ми се разхлабва леко. Той изглеждаше точно толкова шокиран, колкото бях и аз.
Кимвам, осъзнала, че Коул не се е срещнал с Елена насаме. Сигурно я е виждал по купони.
— И всичките ти приятели знаят — изтъквам, а предателството става очевидно.
Вече съм сама. С изключение на Кам и момичетата в бара, изгубих последния си приятел.
Той се приближава и спира пред мен.
— Ще отседна при Елена за известно време — казва. — Можеш да останеш тук, докато…
— Шибай се. — Вдигам поглед и го казвам със същото безразличие, с което бих казала „пак заповядай“.
Отправям се обратно към къщата и не спирам да проверя дали Елена си е тръгнала, или чака до колата на Коул. Вземам чантата си, насочвам се към спалнята, изваждам телефона си, свличам се на пода и се облягам на затворената врата.
Набирам, вдигат ми на четвъртото позвъняване и избърсвам тиха сълза, докато правя гласа си решителен.
— Здравей, татко.
На следващия ден се взирам в моята и на Коул стая, вещите му са нахвърляни, където ги е зарязал, а всяка от моите е опакована и прибрана в колата.
Предполагам, че се радвам, че не съм си взела много неща. Повечето ми дрехи се събират в куфарите, които имам — единият е онзи на Кам, който донесох, когато мислех, че ще се изнасям преди няколко седмици.
Но после Пайк Лоусън ми направи градина, което иде да покаже, че не ми трябва много, за да се върна при някой мъж.
Засмивам се тихичко на себе си. Градината ще ми липсва.
Понасям последната кутия през всекидневната, устоявам на порива да погледна за последно към градината от кухненския прозорец, излизам през предната врата и виждам пикапа на Пайк, който се връща от работа.