Докосването му гъделичка скалпа ми и въпреки че вече не съм отпусната, отново се усмихвам. Той докосва само краищата на няколко косъма, а на мен ми се замайва главата.
Преглъщам буцата в гърлото си, бавно се обръщам и шепна:
— Ще провериш ли гърба ми?
Изчаквам един миг, пулсът заблъсква в ушите ми и чувам звука от плискането на водата от маркуча върху земята.
Но после го усещам. Леките му докосвания върху тениската ми и хладката вода, която се просмуква в плата, докато той чисти калта.
Толкова е тих и е толкова шумно, че ушите ми пищят.
В началото е бърз. Обгръщам предната част на тялото си с ръце, нервна, като че ли ме докосват за пръв път.
Но после забавя темпото, ръката му се задържа по-дълго върху лопатката ми и прилага по-голям натиск, притиска се към извивките ми и прокарва пръсти по врата, по гърба и после по хълбоците ми.
Кръвта започва да пулсира между краката ми, а клепачите ми потреперват.
Ръката му докосва гола кожа върху хълбока ми и се задържа за миг, а аз издишам, толкова съм нервна, но и развълнувана.
Не си въобразявам. Не си въобразявам начина, по който усещам докосването му.
Преглъщам и бавно поглеждам встрани, виждам фигурата му през рамо, протягам се надолу, хващам подгъва на тениската си, колебая се само за миг, преди да я изхлузя презглава. После бързо се пресягам, вземам чиста кърпа от стълбите и я притискам към предната част на тялото си.
Искам да ме гледа, но толкова се страхувам, че ще ме отблъсне.
Хвърлям прогизналата тениска и оставам на място, а страхът и желанието пропъждат всяка рационална мисъл. Известно време равномерната струя вода просто пада, като изкопава дупка в ливадата.
После се прехвърля върху мен. Стича се по рамото ми, по лопатките и ръката му я следва, изчиства все още останалата кал. Затварям замаяна очи.
Усещам топлина върху гърба си и осъзнавам, че той се е приближил и се е надвесил зад мен.
Чувам го да преглъща.
— Хавлията ще се намокри — казва с дрезгав глас.
На устните ми напира усмивка, но не я пускам на свобода.
Отварям очи, дърпам хавлията от тялото си и я захвърлям обратно на стълбите, а възбудата тече като електрически ток под всеки сантиметър от кожата ми. Не си спомням някога да съм желала нещо толкова силно.
Той измива гърба и ръцете ми и накланя главата ми наляво и надясно, за да се увери, че не е останала кал и там. Приключвам с разплитането на косата си, прокарвам пръсти през нея и усещам как мокрите кичури се смесват със сухите.
Искам да го погледна и да разбера какво си мисли, но се страхувам, че ще разваля магията. Страхувам се, че ако срещна очите му, и двамата ще се изплашим.
Толкова е приятно.
— Краката ми чисти ли са? — питам през рамо.
Знам, че съм лоша, но не искам да приключва все още.
Отнема му само миг, но после усещам как водата залива краката ми, и той бавно пада на коляно, за да заеме по-удобна позиция.
Отново затварям очи и се гмуркам дълбоко в главата си, където всичко, което искам сега, но се страхувам да изрека, е в безопасност. Не е само докосването му. А как го прави. Дългите, упойващи ласки по краката ми и начинът, по който върховете на пръстите му се плъзгат само сантиметър по-нагоре, отколкото би трябвало. И как се опитва да избягва вътрешната страна на бедрата ми, но се приближава, флиртувайки, до нея, като че ли иска да отиде там, но се опитва да се въздържи.
Той приключва с прасците и ходилата ми и аз най-накрая поглеждам през рамо надолу към него.
— Мой ред е — казвам.
Той поглежда нагоре към мен, а гърдите му се вдигат и спускат в плитко дишане. Устните му са разтворени, а в очите му се четат сто различни емоции. Но разпознавам онези, които изпитвам и аз. Страх и копнеж, вълнение и нужда.
Искаме го, но знаем, че не бива.
Обръщам се и вземам маркуча от него, а погледът му пада върху гърдите ми, които се намират точно пред него и са покрити само с розовия дантелен сутиен с розички по него.
В сърцето си съм женствено момиче и мисля, че това му харесва.
Без да каже и дума, той се изправя и се втренчва в мен — не трепва, когато вдигам маркуча и започвам да го мия отново. Никой от нас не беше чак толкова кален поначало. Можехме лесно да стигнем до къщата и до душовете, и двамата го знаем.
Прокарвам ръка по гладката кожа на гърдите му, проследявам картината, татуирана върху рамото, гърдите и ръката му.
Не го гледам в очите, но знам, че той гледа лицето ми.
— Като по-млад ли си си правил тези татуировки? — питам тихо.
— Повечето от тях — отвръща дрезгаво. — Когато нямах за какво друго да си харча парите.