— Не говори така — мърморя на празната къща.
Ако знам, че и ти го искаш, как бих могъл да се въздържа?
— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш? — пита ме Дъч.
Поклащам глава и хвърлям нещата си в каросерията на пикапа.
— В момента нищо не ми звучи по-зле от бар, пълен с хора, и размразени пръчици моцарела — казвам му. — Освен това имам среща с остатъците от една пица калцоне в хладилника ми.
Тод ме подминава и се хили.
— Предполагам, че калцонето е още по-вкусно, когато ти го приготвя определена боса блондинка.
Вратът ми се загрява от подмятането му. Не мисля, че някой знае, че Коул понастоящем не е вкъщи, но взаимодействията ни с Джордан не са останали незабелязани. Играта на покер, шоуто по бельо, това, че ми донесе обяд… Момчетата са си направили собствени заключения, сигурен съм.
И всъщност калцонето остана от една поръчка преди две вечери, но да, Джордан не е на работа тази вечер и аз съм нетърпелив да видя как е. И — надявам се — да си оправим отношенията.
Но не твърде нетърпелив. Нарочно задържах момчетата един час повече днес, защото умирам от нетърпение да я видя, но не искам да умирам от нетърпение и имах нужда да си докажа, че все още притежавам известен самоконтрол.
Дъч си слага бейзболната шапка и ми се усмихва половинчато, като че ли е съгласен с Тод, но аз само се мръщя и се качвам в пикапа си. Нямам нужда да си представям как Джордан ходи боса из кухнята ми, навежда се над плотовете, за да вземе разни неща, и прави онзи мил жест — издухва косата от лицето си само за да падне обратно на същото място.
Можем да живеем там и ще продължим така, докато тя не си намери собствен апартамент. Тя ще ходи на училище и на работа, понякога може да дойде да я вземе някое момче и аз също ще продължа. Аз съм необвързан мъж. Трябва да очаква, че понякога ще излизам с жени. Няма проблем и така и трябва да бъде.
Но ако беше с десет години по-голяма…
Усмихвам се на себе си, най-накрая усетил, че главата ми се е прояснила. Завъртам ключа, паля двигателя, излизам от паркинга и подкарвам към къщи.
Радвам се, че не се опитах да си тръгна от обекта още в пет. Като цяло се справих добре. Аз бях онзи, който спря нещата снощи, нали? Два пъти? Имам морален компас и въпреки че се колебаеше, накрая все пак посочи север.
Освен това и аз съм човек. Друг на мое място не би ли забелязал колко е красива?
Издишвам и пускам радиото, докато навлизам в града и заобикалям през съседните улици.
Имам нужда от среща. Ще въртя, ще суча и ще превърна случилото се с Джордан снощи в шестминутна щастлива случайност под пълната луна и ще стана пак… по-възрастен от нея… и така нататък. Просто отговорен възрастен, на когото тя разчита за напътствия. Това е всичко.
Тя не е жена, няма житейски опит, а аз не съм мъж, който ще се ожени за нея или ще ѝ направи деца. Нямам право да бъда с нея.
Поемам си дълбоко въздух, чувствам се готов и отбивам в моята улица и в моята алея. Минава шест часът, фолксвагенът на Джордан е тук, обаче това не значи, че и тя е. Казах ѝ да не го кара все още, но пък може да е при сестра си.
Паркирам и си вземам кутията за обяд, преди да сляза от кабината. Протягам се назад, хващам колана с инструменти и го премятам през рамо, докато прекосявам ливадата към стъпалата на верандата.
Но забелязвам нещо с ъгълчето на окото си и обръщам глава към къщата на Кайл Крамер. Джордан излиза от входната му врата, следвана от самия Кайл, който ѝ подава лист хартия и ѝ се усмихва.
Тя продължава да се отдалечава бавно, но му се усмихва в отговор и му посочва с палец към къщата ми, после двамата разменят още няколко думи и си кимват. Тя му обръща гръб и тръгва към мен, а погледът ми се стрелка към него, докато той все още стои зад нея и очите му шарят по гърба ѝ.
Дробовете ми се пълнят с горещина и инстинктите ми започват да се обаждат. Дори не се опитвай, задник такъв.
Тя се приближава, поглежда нагоре и забавя ход само за секунда, когато ме забелязва.
Посочвам с брадичка, докато поддържам тона си равен.
— Какво беше това?
Джордан примигва, докато изкачва стъпалата на верандата.
— О, той, ъм… тази вечер трябва да гледа децата си — казва, — но забравил за бейзболния си мач, затова ме помоли да ги гледам вместо него. Съгласих се. Просто ми показваше къщата и ми обясняваше какво трябва да направя.
— Защо точно ти? — Следвам я.
Тя поглежда назад към мен и аз осъзнавам, че е прозвучало грубо.
— Имам предвид, че сигурно вече има детегледачки на разположение — добавям. — Просто се чудех защо е помолил теб.