Рождение

Рождение

 

• Мама, мама, он опять думает о нас. - лепетала маленькая девочка. - Он выглядит таким грустным. Ему так плохо, а нам хорошо. Мы не можем ему как-нибудь помочь? Ведь через неделю Рождество! Он не должен быть грустным на Рождество!

• Я подумаю, малышка. Но нам надо очень постараться, чтоб твой папа почувствовал себя лучше.

 

Богомил стоеше на терасата на апартамента си и пушеше поредната цигара. Едри снежинки се виеха във въздуха, закачайки се в тъмно-русата му коса. Сините му очи отнесено запечатваха какво се случва няколко етажа под него.

Долу, по улицата вървяха забързани минувачи. Все пак беше денят преди Коледа. Всички бяха тръгнали да купят в последния момент нещо преди да се приберат вкъщи при близките си. И все пак всички изглеждаха нервни, намусени, стресирани.

Завиждаше им. Те имаха за кого да избират подарък, имаха кой да ги ядоса, когато се приберат, имаха това, което той искаше – семейство.

Мил смачка фаса, издиша пушека и влезе на топло в хола. Не чувстваше топлина – днес беше третата годишнина от катастрофата, в която загинаха годеницата му и малката им дъщеря. Калина беше стройна като дървото, на което беше кръстена, въпреки че й беше останало малко коремче след раждането. Тя го мразеше, а той го обожаваше и постоянно й го казваше. А Яна... Бебчето му имаше най-сладките трапчинки на света и беше малко копие на майка си.

Мразеше този ден. Мразеше съжалението, което виждаше в очите на околните точно на този ден. Затова не прекарваше празниците с родителите си, а сам в дома, който бяха създали с Калина. Затова се беше съгласил да участва в благотворителния коледен концерт, когато агентът му му предаде предложението на организаторите миналата седмица. Щяха да набират средства за лечението на деца. Може би, помагайки на другите, щеше да се помири поне малко с живота, който му беше отнел най-скъпото.

Беше време да тръгва за театъра. Трябваше да го гримират и да се подготви за изпълнението си. Антон – мениджърът му – щеше да мине да го вземе... Богомил погледна часовника на китката си, подарък от Калина. След 10 минути.

Мъжът облече първите попаднали пуловер и дънки от гардероба и тъкмо, когато отиваше към кухнята за кутията с цигари, на вратата се звънна. А веднага след това Мил чу звука от плъзването на ключа в ключалката.

• Нали знаеш вече, че няма да ме намериш с прерязани вени на килима в хола? - Обърна се мрачно Мил към влезлия мъж.

• Знам, но са достатъчно случаите, когато съм те намирал мъртво пиян на гореспоменатия килим. - Отвърна Антон.

• И затова влизаш в дома ми като в свой?

• Виж, Бо, знам какъв ден е днес, но няма нужда да си излишно груб. И ти казах да спреш да пушиш, влияе зле на гласа ти. - каза менъджърът, когато видя кутията.

• Избери си един порок, който ми разрешаваш, и ми кажи! Да не пия, да не пуша...

• Какво ще кажеш за жени? Ще окаже положително влияние и на кариерата ти.

Богомил го погледна свирепо.

• Никоя жена, повтарям ти, никоя жена не може и няма да замести Калина в този дом. Казвал съм ти го хиляди пъти.

• Така е, но не можа ли поне днес да не опъваш тази отрова. Помисли за феновете си.

• Точно днес не можах. Да вървим!

Мил грабна якето си и изхвърча през вратата, оставяйки Антон да заключи. Докато приятелят му слезе пред входа, мъжът вече беше запалил отново.

• Стига вече! - Дръпна цигарата от устата му Тони. - До края на концерта повече никакво пушене! Пази си гласа! Пък, ако искаш, после се превръщай в ходещ комин.

• Върви докарай колата! - намуси се Богомил, но настъпа фаса в снега, за да го загаси.

• Пред теб е, малоумнико! - посочи мениджъра към черния седан на паркинга.

• Ако не се знаехме от пелени, щях да се обидя.

Двамата тръгнаха към колата. Снегът скриптеше под обувките им. Някога скриптенето му харесваше. Сега му звучеше така, сякаш някой прокарва нокти по черна дъска.

• Понеже се знаем от пелени, щях да те спукам от бой. Проблемът е, че днес имаш участие. И Силвестър ще ме убие, ако не си в перфектен вид. А тогава моята госпожа ще ме убие втори път за дето не съм се прибрал за Коледа.

• Взе ли костюма? - Попита Бо. Не искаше да слуша за семейството на приятела си, защото завистта отново започваше да го гризе.

• Мхм.

Антон отключи колата и посочи задната седалка, докато се качваха.

• Ще изглеждаш точно, както те виждат феновете ти. Като ангел. Макар че държанието ти иска още работа.

• Изисква го песента. Знаеш го.