— Мисля, че е време да открием и нашия кораб, преди да е отпътувал без нас — каза той, като едва се сдържаше да не разкрие изненадата си. — Готова ли е съпругата ми за едно дълго пътешествие по море?
— Ако ти не беше с мен, без да се замислям щях да отговоря НЕ на този въпрос — отвърна Тейла и въздъхна тежко. — Но ако ти си до мен — тогава ДА, Ян, Готова съм. — Но се намръщи. — Само че бих желала да се видя с един човек — само ако имаме време.
— О? — погледна я въпросително Ян. — Мислех, че се сбогувахме с всички. Кого искаш да видиш?
Тейла погледна зад рамото му, далеч, към края на улицата.
— Дейзи Оудъм — отвърна тя. — Бих искала да видя Дейзи Оудъм.
Погледът на Ян помрачня. Той си спомни последния път, когато беше в къщата на Оудъм. Беше пристигнал прекалено късно тогава. Прекалено късно.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
— Дейзи Оудъм? — попита учудено Ян. — Толкова ли е важно да се видиш с Дейзи сега?
— Не мога да забравя грешката, която тя направи, като ми позволи да замина с Пол Хатуей — каза Тейла, като гледаше към корабите на кея, припомняйки си деня, в който беше пристигнала от Англия, и срещата си с Дейзи. — Трябва да знае какво се случи с мен, за да внимава за в бъдеше.
— И настояваш да й кажеш това сега? — попита Ян и я отдръпна от тълпата, като обви ръка около кръста й.
— Сигурна съм, че докато ни няма, ще пристигне повече от един кораб от Англия — ката Тейла. — Ако това, което кажа на Дейзи, помогне да се предпази поне една невинна жена, пристигнала тук, от онова, което преживях аз, ще се чувствам по-добре на път за Англия.
— Така да бъде — каза Ян и се наведе да я целуне. — Ние и двамата искаме твоето дълго пътуване да бъде колкото се може по-безгрижно. И ще направя всичко възможно това да е така.
— Зная, че ще се постараеш — усмихна се Тейла.
Тя се чувстваше напрегната, когато пристъпи към вратата на „Оудъм“. Последния път, когато беше тук, я бяха запознали с Пол и тя беше заминала с него. Тогава мислеше, че той ще й помогне да осъществи всичките си надежди за приличен живот в Австралия.
— Тейла?
Един писклив глас зад нея я изпълни с различни мисли за последния път, когато беше в „Оудъм“.
Айва. Сладката, невинна и уродлива Айва.
— Айва — възкликна Тейла и бързо се обърна. — Как си?
— Чудесно — отвърна Айва, превита под тежестта на голяма кошница за пране, пълна с изсъхнали дрехи, които току-що беше взела от пералнята. — Дейзи се отнася към мен много добре. — Тя се усмихна страхливо на Ян. — Здравей, Ян — поздрави, като се опитваше да поизправи гърба си. Беше се срещнала с Ян още първия ден, когато той беше пристигнал в Австралия.
После погледна към Тейла и забеляза щастието, изписано по лицето й, а също и че двамата са чудесна двойка. Усмивката й се разшири, а очите й заблестяха, когато видя пръстена на ръката на Тейла и сватбения колан.
— Боже! О, боже! — възкликна тя. — Вие сте се оженили! — А после се намръщи. — Не, извинете ме! — промърмори тя. — Не може да сте женени. Тейла се омъжи за Пол Хатуей. Това е коланът на Пол Хатуей. Съжалявам…
Тейла се засмя.
— Айва, аз съм омъжена за Ян — каза тя. — Никога не съм била женена за Пол Хатуей.
— Какво говориш? — попита Дейзи, която внезапно се показа на вратата и се втренчи невярващо в Тейла. — Наистина ли чувам, че никога не си била омъжена за Пол?
Когато погледна към Дейзи, Тейла си спомни деня, в който Дейзи беше посетила ранчото на Пол, за да я види, а тя беше заставена да я лъже.
— Дейзи, всичко тогава беше един лъжа — каза тя. — Всичко беше една преструвка — женитбата ни с Пол, ролята на любяща съпруга, всичко. Този зъл човек ме застави да се преструвам. Той имаше причини да постъпи така, Дейзи. Съжалявам, че не бях искрена с теб, не можах да ти се доверя в деня, в който ме посети. Трябваше да изиграя ролята си добре, за да запазя живота си.
Дейзи пребледня.
— Боже! — възкликна тя с отслабнал глас. — Ако не бях обръщала внимание на този мъж, това нямаше да ти се случи. — По лицето й се изписа дълбоко съжаление. — О, боже, не! — извика тя. — Не се е възползвал от теб, нали?
— Не — отвърна Тейла. — Никога не ме е насилвал. Всъщност, той… той никога не ме е докосвал.
Тейла почувства, че Ян я наблюдава, и внезапно осъзна, че никога не му е обяснявала защо Пол я е изоставил. Реши, че като се качат на кораба, на път за Англия, ще му разкаже всичко.
Всичко.
Дейзи въздъхна с облекчение.
— Къде е Пол Хатуей? — попита тя, но отправи въпроса си към Ян. — Как стана така, че Тейла се омъжи за теб, Ян?