Зави й се свят. Тейла се взря в изпитата чаша.
— Да не ме е отровил? — прошепна тя и се свлече на леглото. Очите й неволно се затваряха. Тялото й отначало натежа, после странно се схвана, дишането й стана равномерно и тя заспа дълбоко.
Започна да сънува. Плуваше в океана. Около нея кръжаха акули, от острите им зъби капеше кръв, очите им зееха кухо, а по телата им нямаше плът — само костите им стърчаха по оголените риби скелети. Ян плуваше зад тях, диво сечеше с ръце водата и се опитваше да я достигне, но оставаше на едно място. Някаква тъмна невидима сила го държеше неподвижен.
Тейла се опита да изпищи, но от устата й не излезе звук.
После сънят й я пренесе на сушата. Отново я заплашваха остри окървавени зъби, но сега те принадлежаха на глутница кучета динго. Бяха я заобиколили в Шубраците, ръмжаха с блеснали червени очи и настъпваха към нея. Застанал зад тях, Ян се опитваше да извади един от своите револвери, но той сякаш беше залепнал за кобура. Напразно го дърпаше! Мъжът я гледаше безпомощно и ужасено, докато кучетата свиваха свирепия си кръг около нея…
Внезапно кошмарът изчезна и Тейла се озова между съня и действителността. Остър вик беше разкъсал тихата австралийска нощ. Отначало си помисли, че писъкът е неин собствен, но го чу отново и се увери, че не е. Беше достатъчно будна, за да разбере откъде беше дошъл — някой викаше отвън, близо до къщата.
Цялата изтръпна, когато дочу нов, смразяващ кръвта вик. И още един. И още един.
— Трябва… да видя… кой… — шепнеше си тя, като се опитваше да раздвижи непослушните си крака. Успя да ги провеси отстрани на леглото, но й се зави свят, погледът й отново се беше замъглил.
Празната чаша на нощното шкафче заплува пред очите й.
— Проклет да е! — ядоса се младата жена. — Той ме е упоил.
Обзе я решителност. Вдигна с ръце единия си крак и го постави на пода, после повтори същото трудно движение с другия.
Като трепереше и залиташе от слабост, Тейла се надигна и се насочи към прозореца отсреща. Нов остър, пронизителен писък накара косата й да настръхне. Посегна да се задържи за перваза, но й се зави свят и тя се строполи на пода. Дишаше тежко, главата й лежеше на студените твърди дъски.
Бавно извърна очи към леглото. Трябваше да се върне обратно. Необходимо беше да си отспи. Няма друг избор.
Младата жена се влачеше бавно, тя стигна до кревата, сграбчи дюшека и се издърпа нагоре. Най-накрая легна, сви се и отново потъна в дълбок сън. Този път без кошмари.
Носеше се в безкрайно празно пространство, където цареше тишина и тъмнина.
Лунната светлина очертаваше силуета на самотен конник, който наблюдаваше фермата на Хатуей от близката скала. Танер Макшейн се наведе от седлото и се загледа надолу към ранчото. Мършавите му пръсти приглаждаха плешивината на челото му, а устните му зловещо се усмихваха.
Той чу свистене на бич, който се впиваше в крехко тяло и женски писък. Тихичко се засмя. Пол се беше върнал към старите си навици. Познаваше това копеле като пръстите на ръката си. Този луд човек изпитваше по-голямо удоволствие да измъчва жените, отколкото да спи с тях. Доколкото можеше да си спомни, никога не беше виждал Хатуей да прибира жена в леглото си.
Мъжът слезе от коня, завърза го за клона на един евкалипт, коленичи и продължи да наблюдава нощния живот във фермата. Цял ден бе пресичал пътя на Ян Лейвъри и едва бе избягнал срещата очи в очи. Беше стигнал ранчото тъкмо навреме, за да забележи как Тейла влиза в конюшнята със своята кошница за яйца. После я видя да излиза припряно, а Ян да се появява скоро след нея. Танер пак се закиска, сивите му очи заблещукаха при мисълта какво се е случило в хамбара. Би дал всичко, за да види как тази красива млада жена се съблича пред снажния ловец. Дори сега се възбуждаше, като си представяше как двамата са се търкаляли в сеното.
— Е, тя със сигурност не е тук, за да прави същото с Пол Хатуей — прошепна затворникът, като гледаше с нарастваш, интерес как извличат нечие безжизнено тяло от конюшнята.
Лунната светлина му позволи да различи тъмната плът на аборигенско момиче. Беше гола, а по тялото й имаше червени ивици, от които течеше кръв.
— Нито пък е тук, за да я третират като тази туземка — рече си той и потръпна, като видя как метнаха тялото в един плитък гроб зад конюшните. — Чудя се колко гроба има вече там?
Танер отклони поглед и насочи вниманието си към къщата, където една свещ все още гореше и меката й светлина струеше през дантелените завеси на френски прозорец. Отдавна наблюдаваше къщата и знаеше, че това е стаята на Тейла. Усмихна се замислено. Тя беше една от многото хубавици, които бяха спали в това помещение. Чудеше се докога ще остане в ранчото. От време на време някоя млада жена изчезваше и вече никой нищо не чуваше за нея.