Препускаше в галоп, докато не стигна до добре познатата му местност — тук беше намерил младата жена, заобиколена от дивите кучета. След това подкара по-предпазливо, като търсеше следи, които да му посочат къде се е разиграла схватката между Танер и Тейла.
Скоро откри мястото — голяма червена локва в тревата.
— Неговата кръв — прошепна си Ян. — Значи тук е бил ранен. — Разтърка вежди, като се озърташе озадачено. — Но къде е той? Дали е имал достатъчно сили, за да се качи на коня си и да се отдалечи?
Закри очи от слънцето и се взря в гъсталака. Изохка и косите му настръхнаха.
— Боже мой! — стъписа се той. Гледката беше ужасяваща — десетина кучета динго бяха наобиколили един паднал кон и го ръфаха.
— Трябва да е жребецът на Танер — промълви Ян и запуши уста с ръката си. Имаше чувството, че ще повърне.
— Означава ли това, че вече са разкъсали ездача му?
Ловецът реши, че е най-добре да си тръгва. Не биваше да остава повече край тези озверени кучета. Нямаше начин да провери какво се е случило с Макшейн.
Такъв му бил късметът.
Застанал мирно пред Пол, Кенет Озиър слушаше внимателно инструкциите му.
— Ясно ли ти е какво се иска от тебе, момко? — завърши Пол и постави ръка на рамото му.
— Искате да се опитам да се вмъкна сред приятелите на Ян Лейвъри, така че да мога да поразпитам и да разбера с какво всъщност се занимава. — Кенет сложи ръце на пистолетите си. — Искате да разбера дали е хвърлил око на съпругата ви.
— Да, нещо подобно — измърмори Пол. — Ако е необходимо, ще яздиш коляно до коляно с Ян и другарите му по занаят, но трябва да разбереш какво замисля.
Младият мъж се намръщи:
— Чувал съм, че Лейвъри обикновено се движи сам, ако не се броят тъмнокожите. Той е много необщителен.
— Е, да, в повечето случаи — кимна Хатуей. — Но има мрежа от верни приятели, които са готови да се отзоват при първо повикване. Ти ще станеш един от тях, Кенет. Разбираш ли?
— Приятел на това копеле? — разгорещи се момъкът. — Че той не е нищо друго освен един кучи син, който аз по-скоро бих…
Пол не можа да сдържи смеха си.
— Значи е вярно, че двамата сте се спречкали в кръчмата? — Той явно беше доволен. — Добре. Тъкмо имаш причина да го преследваш докрай.
— Лейвъри може да не иска такива като мен близо до себе си — съмняваше се каубоят.
— Не се безпокой — сърцето му е широко — увери го господарят му. — Дръж се като човек без цент в джоба и без приятел на този свят. Това ще има успех. Преди да се усетиш, ще се окажеш сред приятелите му. — Кенет измъкна пистолет от кобура, превъртя го на пръста си и самодоволно се ухили.
Свеж нощен въздух нахлуваше през отворените френски прозорци и изпълваше стаята на Тейла със сладък аромат на цветя. С коса все още мокра от банята, с кичури, полепнали по бузите, тя лежеше на огряното от луната легло и обмисляше събитията от изминалия ден. Ако Ян не беше пристигнал навреме, сега щеше да бъде мъртва. Туптящата болка в ръката й постоянно й напомняше колко много му дължи. А тя не можеше да му даде нищо.
Като се обърна настрани и присви крака под памучната нощница, тя трескаво потръпна. Челото й гореше. Раната от ухапването не беше почистена навреме и сигурно беше инфектирана.
Затвори очи и се унесе в неспокоен сън. Кошмарите бързо я налетяха. Тя тичаше. Преследваха я стотици динго. Кръв капеше от зъбите им. Без дъх, изгубила последни сили, тя падна на земята и зачака кучетата да скочат върху й…
Тейла изплува от зловещия сън, мека ръка докосваше челото й. Лунната светлина обливаше стаята и тя можа да види едно усмихнато мургаво лице, с големи тъмни очи, надвесено нежно над нея. Кошмарът изчезна.
— Хонора дойде да ти помогне да се почувстваш по-добре — аборигенското момиче се обърна към един леген с вода, извади от него кърпа и след като я изцеди, грижливо я постави на челото на младата жена. — Ти си гореща. Този студен компрес ще те охлади.
— Хонора, ти говориш английски. Кой те научи? Пол? Отделял е време да те учи?
— Пол Хатуей не е учил Хонора. Хонора е приятел на Ян — меко отвърна момичето, като гледаше в мокрия плат на челото й. — Той ме научи на английски. Казвам ти това сега, защото вече знам, че и ти си му приятел.
Тейла се надигна на лакът и се вторачи в туземката.
— Откъде си разбрала това? — запита тя предпазливо, като не знаеше вече кому да вярва.
Тъмните очи на момичето се сведоха надолу.
— Хонора вижда всичко — усмихна се тя на бялата жена. — Аз гледах как Ян те отвежда от ранчото, после пак те връща. Видях как се срещаш с него в конюшнята.