Ян се наведе над нея и с едното си коляно разтвори краката й.
— Не знаеш колко много те желая — прошепна той дрезгаво. — Почти не вярвах, че ще е възможно да го направим отново. Ти бе толкова… толкова непристъпна!
Тейла го прекъсна, като покри с нежни целувки устните му.
— Не казвай нищо повече. Моля те, не разваляй красотата на този миг с думи, които могат да ни натъжат. Казваш, че ме обичаш, нали? Тогава ме люби. Люби ме сега! Веднага!
Ян погледна към пищното й тяло с нежните му плавни извивки и усети, че я желае повече от всичко на света.
Тя гледаше влюбено бронзовото му, загоряло от слънцето лице и прокара ръка по брадичката му, наричайки го с най-нежни имена.
Устните им се съединиха в изпиваща целувка, а езиците им бавно и сластно се опознаваха.
Ян спусна надолу, ръцете си, обхвана нежно двете й полукълба и като ги раздалечи леко, ги притисна към себе си, докато мъжествеността му я изпълни цялата.
Носейки се в танца на любовта, Тейла почувства как тялото й се стопля, жадуващо да изпита онзи върховен екстаз, който тя бе почувствала още от първия път с Ян. Вълни от топлина я заливаха, докато телата им се движеха равномерно. Всеки следващ тласък изглеждаше по-чувствен, по-изпълващ от предишния. Тейла почувства как по цялото й тяло се разлива слабост, докато езикът на Ян минаваше нежно по тила й, а ръцете му милваха възбуждащо и сладостно гърдите й.
— Ян — прошепна тя, сияеща от удоволствие. — Ти си чудесен… прекрасен!
Ян спря за момент и отметна един влажен кичур от челото й, погледна я и в погледа му се четяха всички онези думи, които нямаше нужда да бъдат изричани. След това красивата му уста намери отново устните на Тейла, той я целуна страстно и я обгърна. Тласъците му бяха изискващи и мощни. Тя ги посрещна, широко разтворила крака, сключвайки глезени отзад на кръста му. За няколко минути стаята се изпълни с чувствени стонове на удоволствие. Те се отдадоха на блаженството заедно — тяло до тяло, сърце до сърце. Вплетени един в друг, изтощени и щастливи, те се понесоха по вълните на безкрая.
Някъде навън проблесна светкавица и последвалият я гръм върна двамата влюбени в действителността. Те погледнаха към светкавиците, прорязващи безмилостно и рязко небето, и Тейла отправи угрижен поглед към Ян.
Недоумяващ, той й се усмихна и каза шеговито, като я погали по бузата:
— Изглежда, нещо друго, освен удоволствието, което току-що преживяхме, е в главата ти? — Изведнъж той погледна към ръката й и се сепна: — Да не би да съм те наранил? Защо, защо е това измъчено изражение на лицето ти?
— Не, не е ръката ми — промълви Тейла, разваляйки магията, породила се между тях, докато се любеха. Тя стана от леглото и се наметна с робата. След това се приближи към прозореца и се загледа в играта на светкавиците. — Бурята — промълви отнесено тя. — Сигурна съм, че някъде там, в бурята, Пол ме търси. Няма да спре, докато не ме намери. — Тейла се обърна и погледна Ян, който обуваше панталоните си. — Ян, преследването може да доведе Пол и хората му тук. Ако ме намерят, могат да те обвинят в отвличане и се страхувам дори да си помисля какво може да направи той тогава. Много мъже са тръгнали с него — мъже, които няма да се замислят дори за секунда, ако той им заповяда да изгорят къщата и да избият всички, които се намират в нея.
Ян тихо се разсмя:
— Нека опита — каза той, докато нахлуваше мокасините си. — Когато навлезе в моите владения, ще го поздравя със залпове. Той никога няма да има възможност дори да се приближи до къщата. — Ян прокара пръсти през косата си и продължи: — Но той е наясно с всичко това и аз се съмнявам, че въобще ще припари наблизо. Той знае, че аз държа на безопасността на майка си. Досега никой не се е осмелявал да дойде наблизо с вражески намерения.
— Майка ти! — възкликна Тейла и си спомни някакъв женски глас, който бе чула веднага, след като я бяха пренесли в стаята. Със сигурност този глас беше на майка му. — Тя живее тук, в тази прекрасна къща?
— Да, Тейла — отвърна Ян и се приближи към нея, Като сложи ръка на кръста й, той се загледа в буреносното небе, раздирано от светкавици. Беше дошъл моментът, в който трябваше да бъде напълно честен с Тейла, особено за това, как бе станал толкова богат.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Като я привлече към себе си, Ян започна да говори тихо:
— Смятах да ти кажа всичко след време, след като те убедя да напуснеш Пол.