— А сега, скъпа, да ти нагласим баня и чисти сухи дрехи — каза Дейзи, като преминаваше с Тейла през една стая, където кипеше оживена дейност.
Момичето видя много жени — едни сортираха купища дрехи, докато други само гледаха. Имаше столове и маси, пръснати из стаята, които всъщност бяха вехтории. На тях жени ядяха и бъбреха. В един далечен ъгъл девойка, по-млада от Тейла, стоеше с лице, скрито в ръцете си и хлипаше шумно, докато една по-възрастна жена стоеше над нея и й говореше с утешителен глас.
Те минаха през тази стая и продължиха по дълъг, тесен коридор, от двете страни на който вратите бяха затворени. Чуваха се женски гласове в стаите. Момичето осъзна, че някой плаче. Това беше един толкова самотен вопъл, че се заби в сърцето на Тейла, припомняйки й собствената й причина да бъде в Аделаида. Внезапно чувството й за самота се надигна вътре в нея и тя изпусна една въздишка, която не можеше да възпре.
Дейзи се обърна към девойката, като устата й беше твърдо стисната, но очите й бяха пълни със съчувствие. Тя я въведе в една стая, където се виждаше вана, пълна с вода.
— Скъпа, къпи се дълго и бавно — каза Дейзи, а гласът й беше като утешително, гальовно мъркане. Тя разкопча роклята на момичето и я измъкна през главата й. — Ще ти донеса да облечеш една хубава рокля, а после ще си сгрееш и стомаха с топла супа.
Жената помогна на Тейла да се освободи от останалите мокри дрехи, чак до обувките.
— Може би след това ще мога да те покажа на някои господа — каза тя, като се усмихваше окуражително на девойката. — Няколко ще дойдат скоро. Много от тях просто чакат пристигането на корабите с бездомни момичета. Сигурна съм, че ти ще бъдеш една от щастливките, които ще бъдат избрани днес.
Момичето стеснително сгъна ръце пред гърдите си. Обърна се и погледна водата във ваната, като си мислеше за надеждата и обещанието, които звучаха в гласа на Дейзи. О, да можеше само тя да е права, да можеше да си намери успешно работа тази вечер или някой мъж да прояви интерес и желание за женитба с нея. Но Тейла не преставаше да мисли за Ян. Ако той само…
Дейзи помогна на девойката да влезе във ваната и й подаде сапун на изтривалка.
— Е, не е ли по-добре така? — попита тя меко. Потънала в успокояващата топлина на водата до брадичката си, Тейла затвори очи и въздъхна.
— Съмнявам се дали нещо друго може да бъде толкова хубаво! — възкликна тя, но си представи усещането от това да се намира в обятията на Ян и да чувства устните му върху своите. Никога нищо не би могло да се сравни с това.
Тя щеше да мисли за този мъж винаги!
— Е добре, ще видим какво ще кажеш за прясната ми супа от костенурка и за стридите от скалите на Сидни — похвали се Дейзи и отвори вратата да излиза. — Слез долу веднага, когато се облечеш. Ще приготвя масата специално за теб.
Момичето отвори очи и се усмихна на жената, отново развълнувана от непрекъснатата й любезност.
— Благодаря ти за всичко! — промърмори тя. — Ако не беше ти, не знам какво щеше да стане с мен. Не очаквах толкова… толкова жесток град като Аделаида. Във въображението си бях изградила съвсем друга представа за нещата тук. — Тя наведе поглед. — Не знам защо? Сигурно животът е един и същ навсякъде по света, такъв какъвто е и в Англия. Предполагам, че някои е разпространил тези красиви приказки за Австралия, които са напълно неверни.
Дейзи се върна при Тейла. Тя постави грижовната си длан на рамото й. Девойката вдигна очи и погледна нагоре. Погледите им се срещнаха и държаха един в друг.
— След като се възстановиш от вълнението, преживяно при пристигането, и някой щастлив мъж те вземе до себе си, ще видиш, че приказките не са съвсем измислени и в голяма степен тази страна наистина те кара да се стъписаш. Не се отчайвай. Скоро ще разбереш за какво говоря. Недалеч от Аделаида, наистина започва раят. Птици във всякаква големина, форма и цвят живеят сред дърветата. Черни и бели лебеди плуват в езерата. — Жената въздъхна, докато обръщаше поглед назад към приятните спомени. — Ох, има толкова много неща, които трябва да видиш, скъпа!
Тъй като се беше пренесла в прекрасната гледка, обрисувана от Дейзи, Тейла се стресна, когато силно почукване на вратата бързо я върна към действителността.
Стопанката на дома прочисти гърлото си и оправи нервно косата си, после отиде до вратата и я отвори. Айва, с рамене, превити под тежестта на гърбицата си, стоеше там. Тя носеше една рокля, която Дейзи постави на стол близо до ваната. Но Айва все още чакаше до вратата, като очевидно имаше нещо да каже.