— След като ме убиеш? — извика Тейла, задъхваща се от пристъп на гняв. Успя да събере малкото си останал кураж и повдигна предизвикателно глава. — Хвърлих проклетото нещо. То не означаваше за мен нищо друго, освен подигравка.
Слисан, Пол се отдръпна малко от нея и я изгледа невярващо.
— Ти си хвърлила… пръстена на майка ми? — Той пое въздух, вдигна ръка и стовари звучна силна плесница върху лицето на Тейла. — Не е трябвало да го правиш!
Тейла залитна от удара, лицето й се сгърчи от болка, но тя не реагира. Може би това бяха последните мигове от живота й и тя искаше в самия си край да бъде силна и смела.
Погледна предизвикателно Пол.
— Как разбра, че съм в тази пещера? — изсъска тя, изведнъж осъзнала по шума отвън, че битката се води пред самия вход на пещерата. Изглежда Пол беше толкова зает да я измъчва, че не беше забелязал това.
Тейла се зачуди дали ще успее да разбере кой ще бъде победителят.
Или ще бъде мъртва?
О, ако можеше Ян да бъде победител и да дойде да я, спаси! Но той изобщо не знаеше, че тя е в тази пещера. Беше в ръцете на Пол Хатуей.
— Видях, че аборигените те отвлякоха — каза Пол, като я застави да се изправи, притискайки острието на ножа в ребрата й. — Никой не ме видя да напускам бойното поле. В този ад от сражаващи се мъже един повече или по-малко няма никакво значение.
— Грешиш — чу се глас зад Пол.
Той така се стресна, че изпусна ножа си. Обърна се, но в същото време Ян се хвърли върху него, събаряйки го върху земята.
Докато се биеха, в пещерата внезапно се втурна Хонора, а в ръката си държеше дълго смъртоносно копие. Тя се завтече към Тейла, падна на колене близо до нея и положи копието настрани.
— Тези, които са те хванали, са от едно съседно племе на нашето. Те не знаят английски, но дойдоха при мен и баща ми и ни казаха, че са те довели тук — каза Хонора, докато пръстите й освобождаваха краката на Тейла. — Хонора съжалява. Хонора дойде да те освободи.
— О, Хонора, благодаря ти, благодаря! — изрече Тейла, но очите й не изпускаха Ян. Видя юмрукът на Пол да се стоварва върху лицето на Ян, но въздъхна с облекчение, когато Ян сграбчи Пол за врата, притисна лицето му към земята и се опита да затисне тялото му със своето.
Но много скоро Пол се освободи и притисна Ян към земята.
— Побързай, Хонора! — извика Тейла, докато аборигенката освобождаваше ръцете й. — О, моля те, побързай!
Побледня, когато Пол започна да души Ян с едната си ръка, а с другата се опитваше да стигне до ножа.
Непреодолим страх изпълни Тейла, когато пръстите на Пол обхванаха дръжката на ножа. Тя отчаяно се огледа за оръжие и точно когато кожените каишки освободиха напълно китките й, погледът й фиксира копието на Хонора, което лежеше само на няколко инча от крака й. Пулсът й се ускори. Тя се наведе и го сграбчи. Без да се замисля, го заби в гърба на Пол в момента, в който ножът му беше фатално насочен към гърдите на Ян.
Тялото на Пол се сгърчи, а от гърлото му се чу силно хъркане. Той изпусна ножа и падна до Ян. Докато се опитваше да стигне копието, забито в гърба му, очилата паднаха от лицето му.
Ян скочи на крака и стъпка очилата. Сложи ръцете си върху раменете на Тейла.
— Тейла? — погледна я въпросително. Смелостта й го изуми.
— Трябваше да го направя, Ян — отвърна Тейла, докато Ян я гледаше невярващо право в очите. — Той щеше да… да те прободе — изхлипа тя. — Не можех просто да стоя настрани и да наблюдавам това.
— Ти спаси живота ми — отвърна той. — Как мога някога да ти се отплатя?
— Ян, толкова бързо ли забрави колко пъти ти ми спаси живота? — попита Тейла, като погали лицето му. — Аз просто ти се отблагодарих. Това е всичко.
Тя погледна надолу към Пол и потръпна при гледката. Той лежеше на една страна в локва от собствената си кръв, тялото му се гърчеше, но изкривеното му от болка лице беше обърнато към нея.
И изведнъж паниката отново я обзе. Виада! Каква ще е съдбата на Виада, ако Пол умре? Дали вече беше разпоредил да убият сестра й?
Тейла се отдръпна от Ян и падна на колене до Пол. Пъхна ръка под главата му и я повдигна леко.
— Пол, моля те, кажи ми какво ще стане с Виада! О, моля те, кажи ми! Знаеш, че умираш. Не умирай, преди да ми кажеш какво ще стане със сестра ми. Изпратил ли си някого за нея? Изпратил ли си?
Пол погледна Тейла с усмивка върху устните си, от ъгълчетата на които се стичаха тънки струйки кръв.
— Сестра ти? — едва успя да прошепне той. — А, погрижил съм се доста добре тя да пристигне в Австралия точно така, както и ти, и да потърси своето бъдеще.
Студени тръпки полазиха Тейла. Тя се наведе още по-близо до лицето му.