Побързаха към трезора, който имаше двойна комбинация и трябваше Бартлет и помощничката му да отключат едновременно. След по-малко от шейсет секунди трезорът беше отворен.
Господин Блу вдигна едно метално сиво устройство, така че всички да го видят; приличаше на дистанционно за телевизор.
— Това е скенер за полицейските честоти — обясни. — Ако полицията или ФБР получат предупреждение и дойдат тук, аз ще науча едновременно с тях. Тогава вие двамата, както и двете касиерки, ще умрете. Има ли скрити аларми в трезора?
Управителят поклати глава:
— Не, сър. Няма скрити аларми. Гарантирам ви!
Господин Блу отново се усмихна зад маската си:
— Тогава да вземаме парите. Хайде!
Блу тъкмо бе натоварил парите, когато полицейският скенер прищрака. Обир в банка „Фърст Юниън“ във Фолс Чърч.
Той се извърна рязко към Джеймс Бартлет и го застреля. После се обърна към госпожица Колинс и я простреля в челото.
Точно както бе планирано.
17.
Сирената на покрива на колата ми пишеше оглушително.
Също и тялото ми.
И мозъкът ми.
Пристигнах в банка „Фърст Юниън“ във Фолс Чърч, Вирджиния, почти едновременно с Кайл Крейг и неговия екип от ФБР.
Един черен хеликоптер тъкмо кацаше на почти празния паркинг на търговския център точно зад банката. Кайл и друг и трима агенти слязоха от хеликоптера и се отправиха към мен, подтичвайки. Движеха се приведени и приличаха на монаси, бързащи за литургия. И четиримата носеха сини якета с надпис ФБР, което означаваше, че Бюрото желае обществеността да научи, че то е поело разследването. Убийствата бяха смразяващи и брутални в очите на всички. Хората се нуждаеха от успокоение, от уверение, че някой се грижи за тях.
— Вече влиза ли в банката? — попита Кайл, когато стигна запъхтян до мен. И той изглеждаше недоспал.
— И аз пристигнах току-що. Видях, че черният хеликоптер се спуска, и предположих, че вътре си или ти, или Дарт Вейдър. Хайде да влизаме.
— Това е старши агент Бетси Кавалиър — каза Кайл и посочи една дребна жена е лъскава черна коса и почти черни очи. Тя носеше твърде голямо яке над бяла тениска, кафяв панталон и маратонки. Вероятно беше към трийсет и пет годишна. Изглеждаше напрегната и доста хубава, въпреки че не бе бляскава красавица. — Това са другите от първия екип. Агенти Майкъл Дауд и Джеймс Уолш. — Кайл продължи да ни представя. — Това е Алекс Крос. Той е детектив от отдел „Убийства“ и свръзка между вашингтонската полиция и ФБР — Хвана ме за лакътя и ме дръпна настрана от агентите. — Ако двамата, които са извършили първия обир, са мъртви, кой, по дяволите, е свършил това тук? — попита ме, докато минавахме край жълтите ленти, ограждащи местопрестъплението, люлеещи се от лекия югоизточен бриз. — Тук е същият ужас. Ясно ли ти е защо те извиках?
— За да си имаш компания в нещастието.
Двамата влязохме във фоайето на банката. Стомахът ми се сви. Двете касиерки лежаха на пода. Бяха облечени в тъмни делови костюми, сега изпръскани от кръвта им. И двете бяха мъртви. Раните на главите им сочеха, че са били простреляни от близко разстояние.
— Екзекутирани. По дяволите! По дяволите! — каза агент Кавалиър, когато спряхме до телата.
Екипът криминолози от ФБР веднага се зае да заснема всичко с видеокамера. Правеха и снимки с фотоапарат. Ние се отправихме към отворения банков трезор.
18.
Нещата бързо се влошаваха. В трезора имаше още две жертви — мъж и жена. Бяха простреляни по няколко пъти. Костюмите и телата им бяха осеяни от дупки от куршуми. И тях ли са ги наказвали? — питах се. — За какви грехове? Защо, по дяволите, става всичко това?
— Нищо не разбирам — изпъшка Кайл и разтърка лицето си с ръце. Познавах този негов тик и той ми напомни за множеството случаи, по които бяхме работили заедно в миналото. Понякога се оплаквахме от това, но винаги сме се подкрепяли взаимно.
— Крадците, които обират банки, обикновено не убиват никого. Поне професионалистите — обади се агент Кавалиър. — Защо им е да правят нещо толкова отвратително?
— Семейството на управителя било ли е заложник като при обира в Силвър Спринг? — попитах. Почти не исках да чувам отговора.
Кайл погледна към мен и кимна:
— Майката и трите деца. Току-що получихме информация за тях. Слава богу, били са освободени! Невредими. Защо тези четиримата тук са били убити, а семейството е пуснато? Какъв е моделът?