Поклатих глава и погледнах към тавана:
— А не към дома на управителя.
— Искаме първо ние да проверим къщата. — Агент Кавалиър заговори вместо Кайл. — Убийците не допускат никакви грешки. Ние също не можем да си позволим грешки. — Беше раздразнена от въпросите ми. Не ми хареса тонът й, но тя явно не се интересуваше какво си мисля.
— В Рослин има много добри полицаи — обясних й аз. — Работил съм с тях и преди. А вие? — Чувствах, че трябва да защитя хората, които познавах и уважавах.
Кайл въздъхна:
— Знаеш, че всичко зависи от това кой ще реагира пръв. Това е проблемът. Бетси е права — не можем да си позволим грешки. Те не ги допускат.
Завихме по Хай стрийт в Рослин. Кварталът изглеждаше спокоен, тих, процъфтяваш: грижливо окосени морави, двойни гаражи, големи къщи — и нови, и стари.
Те винаги увиват някого — не спирах да си повтарям мислено. — Вече убиха едно семейство.
Паркирахме пред къща с голям червен номер 315 на бледожълта пощенска кутия. Втори седан спря на тротоара зад нас — още агенти. Колкото повече, толкова по-страшни.
— Нападателите вероятно са си отишли — каза Кайл по уоки-токито си. — Но помнете, че не е сигурно. Тези хора са убийци. И, изглежда, това им харесва.
27.
Не е сигурно, помислих си. Колко вярно и колко ужасяващо може да е то понякога.
Това ли бе една от причините да не желая да се откажа от работата си? Приливът на адреналин, който не можеше да се сравни с никое друго усещане? Неизвестността при всеки нов случай? Тръпката от преследването? Някаква тъмна страна в самия мен? Какво? Това, че понякога доброто побеждава злото? Или че по-често злото побеждава доброто?
Извадих глока си от кобура и опитах да пречистя съзнанието си от всичко, което би попречило на рефлексите и бързината ми в следващите няколко минути. Кайл, Бетси Кавалиър и аз хукнахме към предната врата. Всички бяхме извадили оръжията си. Всички изглеждахме стабилни, професионалисти, умерено нервни.
Никога не е сигурно.
Къщата изглеждаше мъртвешки тиха отвън. Някъде из квартала излая куче. Изплака бебе. Детският плач не идваше откъм дома на управителя на банката.
Някой бе умирал и при двата предишни обира. Това бе единственият модел до този момент. Дали бе ритуал на убиеца? Предупреждение? Или какво? Може ли това да е сериен убиец, който обира банки? Какво, за бога, се случваше?
— Аз ще вляза първи — казах на Кайл. Не исках разрешение от него. — Във Вашингтон сме. Или поне наблизо.
Той реши да не спори с мен. Агент Кавалиър мълчеше. Тъмните й очи изучаваха лицето ми. „Дали е попадала на предна линия досега? — запитах се. — Какво ли изпитва точно в този момент? Дали е използвала оръжието си?“
Вратата на къщата бе отключена. Бяха я оставили отключена. Нарочно? Или защото са потеглили набързо?
Влязох. Припряно, тихо, молех се за най-доброто, очаквах най-лошото. Антрето, дневната и кухнята зад нея тънеха в мрак. Светеха само червените цифри на дигиталния часовник на фурната. Единственият звук бе бръмченето на хладилника.
Агент Кавалиър ни направи знак с ръка да се разделим. В къщата не се чуваше дори шепот. Това не бе на добро. Къде беше семейството?
Тръгнах приведен към кухнята. Надникнах вътре. Нямаше никой.
Отворих дървената врата в дъното на кухнята: килер. Натрапчив мирис на подправки.
Отворих втора врата: задното стълбище към втория етаж.
Трета врата: стълби надолу към мазето.
Трябваше да проверя мазето. Натиснах ключа на осветлението. Лампите не светнаха. По дяволите!
— Полиция — извиках. Никакъв отговор.
Поех си дълбоко дъх. Не виждах някаква непосредствена опасност за себе си, но се страхувах какво може да намеря долу. Поколебах се секунда-две, после стъпих на скърцащите дървени стъпала. Мразя мазетата. Винаги съм ги мразил.
— Полиция — повторих. Пак никакъв отговор от долу. Не е забавно да проверяваш тъмните кътчета в една къща. Дори и когато имаш пистолет и можеш много добре да си служиш с него. Светнах фенерчето си. Добре, да вървим.
Сърцето ми биеше до пръсване, докато бързах надолу по стълбите. Държах пистолета си в готовност. Наведох глава и се огледах. Боже господи!
Видях ги веднага щом надникнах зад ъгъла. Почувствах притока на адреналин.