34.
Мислителя не можеше да заспи! Твърде много нежелани мисли бръмчаха като рояк сърдити оси в пренапрегнатата му глава. Безмилостно беше превърнат в жертва, бе доведен до това непоносимо състояние. Имаше нужда от отмъщение. Беше посветил живота си на това — всеки момент през изминалите четири години.
Мислителя най-после стана от леглото. Седна приведен на бюрото в очакване вълните от гадене да отшумят, в очакване проклетото треперене да спре. Това е жалкият ми живот — мислеше си той. — Мразя го. Мразя всичко в него, всяка глътка въздух.
Накрая започна да пише заплашителното писмо, което бе съчинил, докато се въртеше в леглото.
На вниманието на Председателя „Ситибанк“
Това е обаждане за събуждане и е много сериозно. Последиците за „Ситибанк“ ще бъдат жестоки.
Мислите, че сте в безопасност от малките хора, но не сте.
Ръката ми трепери, докато пиша това. Цялото ми тяло се тресе от възмущение.
Моята банкерка е абсолютно заспала. За „личен банкер“ е безлична като сивите стени на офиса и. Винаги съм мислил, че банкерите са умни и точни. Как тогава е възможно в толкова много случаи по сметката ми да се правят дразнещи, налудничави, възмутителни грешки?
Поисках прост паричен превод между „Фъндс“ и ИММА. Не бе направен навреме.
Когато наскоро се преместих, промяната в адреса ми не бе отразена правилно. , а още не съм получил банковите си извлечения. Оказа се, че местонахождението ми така и не е било променено в компютъра и моите извлечения се изпращат на погрешен адрес.
След всички тези обиди, след всички тези грешки на вашите заети да не правят нищо служители, вашата банка има дързостта, наглостта да ми откаже заем. Най-непоносимо от всичко е, че трябва да седя и да слушам госпожица Колко-Съм-Важна да ми отказва, а гласът й да прелива от неискреност и снизхождение.
Преценявам обслужването по десетобална скала. 9,9999 от 10. Вашата банка е много далеч от тази оценка.
Малките хора някой ден ще имат думата.
Препрочете писмото и реши, че не е зле — не и за творение в два посред нощ. Не, всъщност писмото беше доста добро.
Щеше да го редактира, да го подпише и да го постави в папка в картотеката си — както правеше с всички други писма. Бяха прекалено опасни и инкриминиращи, за да ги изпрати действително по федералната пощенска система.
По дяволите, така мразеше банките! Застрахователните компании! Надутите инвестиционни посредници! Хитрите интернет фирми! Правителството! Големите момчета и момичета трябваше да си отидат. И така щеше да бъде. Най-после щеше да дойде времето на малките хора.
35.
Бях обещал нещо на Джени, когато се разделях с нея сутринта. Тържествената ми клетва бе, че ще се отбия в „Биг Майк Джорлано“ и ще купя пица за вкъщи.
Жонглирах с горещата кутия в ръцете си, когато влязох в стаята й в болницата. Нямаше да може да хапне много, но доктор Петито беше разрешил едно парче.
— Доставка — съобщих и затанцувах из стаята.
— Урааа! Урааа! — извика тя от леглото. — Спаси ме от тази ужасна, отвратителна болнична храна. Благодаря, тате. Ти си най-добричкият!
Джени не изглеждаше болна; сякаш нямаше нужда да стои в болницата. Искаше ми се да е така. Вече бях научил съществената информация за операцията й. Времето за подготовка и самата операция щеше да бъде между осем и десет часа. Хирургът щеше да изреже тумора и част от него щеше да бъде изпратена за биопсия. До интервенцията щяха да поддържат състоянието й стабилно с дилантин. Операцията бе насрочена за 8:00 часа на следващия ден.
— Искаше с маслини и аншоа, нали? — подразних я, докато отварях кутията.
— Не си записал поръчката правилно, доставчико. По-добре върни гадната пица откъдето си я донесъл, ако има от онези лигави малки рибки по нея — каза тя и ме изгледа със суровия поглед, който явно бе усвоила от баба си.
— Само те дразни — рече й Нана и ме погледна с малко по-мека версия на същия поглед.
Джени сви рамене.
— Знам, Нана. И аз му го връщам. Така правим ние. Нали? Да-да — запя старата песен и се усмихна.
— Аз обичам аншоа — обади се Деймън, колкото да изкаже противоположното мнение. — Наистина е солена.
— Яж си я! — Тя се намръщи на брат си. — Мисля, че май си бил аншоа в предишния си живот.