Сигурно заради оскъдните улики, с които разполагахме, тя тръгна с мен. Отидохме с нейната кола до един долнопробен хотел на Ню Йорк авеню. „Дорал“ беше паянтова сграда с лющеща се боя. Три кльощави проститутки с повехнал вид и миниполи тъкмо си тръгваха от хотела, когато ние пристигнахме. Сводник в ретро стил, облечен в костюм от златисто ламе, стоеше облегнат на жълт кадилак кабриолет и човъркаше зъбите си.
— На хубави места ме водиш — каза агент Кавалиър, докато слизаше от колата. Забелязах, че има кобур на глезена. Готова за действие.
39.
Тони Брофи водеше „бурен живот“ на четвъртия етаж на „Дорал“. На рецепцията ни казаха, че е отседнал в хотела от една седмица и че е „много затормозен, не е хубав човек, направо си е задник“.
— Този хотел едва ли има нещо общо с „Дорал“ в Маями — отбеляза Бетси, докато се изкачвахме по стълбите. — Каква дупка!
— Чакай да срещнеш Брофи. Тук е точно за него.
Стигнахме незабелязани до стаята му и извадихме пистолетите си. Брофи обосновано беше заподозрян в извършването на обирите-убийства. Пасваше на профила. Почуках на издрасканата небоядисана дървена врата.
— Какво? — изкрещя сърдит глас.
— Полиция. Отваряй! — извиках аз.
Чух движение, после някой защрака няколко ключалки отвътре. Вратата бавно се отвори и Брофи изпълни тясното преддверие. Той е висок към метър и деветдесет и тежи към сто и десет килограма, повечето от тях мускули. Тъмната му коса бе обръсната до кожа на правилни линии.
— Тъпо ченге — измърмори той. От устата му висеше цигара без филтър. — А коя е тая тъпа красавица с теб?
— Всъщност мога да отговоря и сама — сопна му се Бетси.
Тони й се ухили. Очевидно му допадаше да реагират на грубостта му.
— Супер. Говори. Давай!
— Аз съм старши агент Бетси Кавалиър. ФБР.
— Старши агент! Чакай да видим, каква беше репликата на всички ченгета в телевизионните филми? Можем да го направим по трудния начин, а може и по лесния — рече той и показа изненадващо белите си зъби. Носеше черни панталони с военна кройка, мръснобели джапанки, нямаше риза. Ръцете и горната част на торса му бяха покрити със затворнически татуировки и къдрави черни косъмчета.
— Аз гласувам за трудния начин. Но това си е мое мнение — каза Бетси.
Брофи се обърна към слабата блондинка, която седеше на жълтото канапе пред телевизора. Носеше ластична пола, която й беше широка.
— Ти харесваш ли я колкото и аз, Нора? — попита я той.
Жената сви рамене: очевидно не се интересуваше от нищо, освен от Роузи О’Донъл по телевизията. Сигурно беше надрусана. Косата й бе мръсна, кичури бяха залепнали на челото й. Имаше татуирана бодлива тел на двата глезена, на китките и около шията.
Брофи погледна Бетси Кавалиър и мен.
— Предполагам, че трябва да поговорим по работа. Значи мистериозната дама е от ФБР Хубаво. Следователно можете да си позволите да платите информацията, която евентуално ще ви дам.
Бетси поклати глава:
— По-скоро ще те бия, докато я изпееш.
Очите на Тони пак блеснаха развеселено.
— Наистина я харесвам.
Последвахме го до сгъваемата дървена маса в миниатюрната кухничка. Той възседна един стол и опря корема и косматите си гърди на облегалката. Трябваше да постигнем финансово споразумение, преди да ни каже каквото и да било. Беше прав за едно: Бетси Кавалиър разполагаше с много по-голям бюджет от мен.
— Обаче информацията трябва да е ценна — предупреди го тя.
Той кимна уверено, самодоволно:
— Това е най-доброто, което можеш да купиш, скъпа. Супер сделка! Защото аз се срещнах с мъжа, който стои зад онези гадни обири в Мериленд и Вирджиния. Искате ли да знаете какво представлява? Ами той е зъл кучи син. И помнете, аз го казвам.
Брофи се взря в Бетси и мен. Определено беше привлякъл вниманието ни.
— Нарича се Мислителя — продължи с провлечен южняшки акцент. — Беше адски сериозен, като го каза. Мислителя. Представяте ли си? Двамата се срещнахме в хотел „Шератон“ на летището. Свърза се с мен чрез един мой познат от Ню Йорк. Така нареченият Мислител знаеше доста за мен. Изброи силните ми качества, после слабостите. Директно ми направи дисекция. Даже знаеше за прекрасната Нора и навиците й.
— Смяташ ли, че е ченге? Щом е имал цялата информация за теб? — попитах го.