Брофи се ухили широко:
— Не. Твърде умен е. Но е вероятно да е говорил с някои ченгета. Като се замисля, знаеше всичко. Затова останах и го изслушах. Това плюс думите му, че може да ми предостави възможност да припечеля шестцифрена сума. Е, това вече привлече интереса ми.
Двамата с агент Кавалиър само слушахме. Щом Брофи се разприказваше, нямаше спиране.
— Как изглеждаше?
— Искаш да знаеш как е изглеждал? Въпрос за един милион долара. Сега ще ти опиша обстановката. Когато влязох в хотелската стая, срещу мен светеха ярки лампи. Като прожектори на холивудска премиера. Не виждаш нищо.
— Дори и очертания? Трябва да си видял нещо!
— Силуетът му. Имаше дълга коса. Или пък носеше перука. Голям нос, големи уши. Като кола, на която са отворени и двете врати. Поговорихме и той каза, че ще поддържаме връзка, но повече не се обади. Явно не ме е харесал за екипа си.
— Защо не? — попитах го. Сериозен въпрос. — Защо да не му хареса човек като теб?
Тони имитира с ръката си пистолет и се престори, че ме застрелва.
— Той търси убийци, тъпако. Аз не съм убиец. Аз съм любовник. Нали така, Бетси?
40.
Това, което ни беше казал Брофи, беше много плашещо и не трябваше да стига до пресата. Някой, който се наричаше Мислителя, интервюираше и наемаше професионални убийци. Само убийци. Какъв бе следващият удар, който планираше? Още банкови обири и заложници? Какво, по дяволите, си мислеше той?
След като свърших работа онази вечер, отидох в „Сейнт Антъни“. Джени беше добре, но пак останах през нощта при нея, просто за всеки случай. Моят дом далеч от дома. Джени беше почнала да ми вика „съквартирант“.
На следващата сутрин преравях досиетата на недоволни бивши служители на „Ситибанк“, „Фърст Юниън“ и „Фърст Вирджиния“; също и докладите за всеки, който бе отправял някакви сериозни заплахи срещу банките. Настроението в офиса на ФБР клонеше към тихо отчаяние. Нямаше ги възбудата и нетърпението, които вървяха заедно с проследяването на улики, следи, с напредъка в някое разследване. Все още нямахме нито един надежден заподозрян.
Заплахите и враждебните писма към банките обикновено се разглеждат от вътрешните отдели за разследвания. Враждебните писма обикновено са дело на хора, на които е отказан заем или които са загубили дома си заради просрочена ипотека. Еднакво голяма е вероятността авторът им да е мъж или жена. Според психологическите профили, които четох онази сутрин, обикновено става дума за човек с проблеми в работата, дома или с финансови затруднения. От време на време пристигат сериозни заплахи поради сътрудничеството на банките с банкови институции от страни като ЮАР, Ирак или Северна Ирландия. Пощата в големите банки минава през рентген в приемната стая и там често се задействат фалшиви аларми. Музикални коледни картички понякога също включват сигналната система.
Това, с което се занимавах, бе изтощително, но необходимо. Беше част от работата ми. Погледнах към Бетси Кавалиър около един часа. И тя седеше на бюрото си като всички останали. Почти не се виждаше зад купчината документи.
— Ще изляза за малко — уведомих я. — Искам да поговоря с един тип. Той е отправял заплахи към „Ситибанк“. Живее наблизо.
Тя остави химикалката си.
— Ще дойда с теб, ако нямаш нищо против. Кайл казва, че се доверява на предчувствията ти.
— И виж докъде е стигнал — усмихнах се аз.
— Точно така — смигна ми Бетси. — Да вървим.
Бях чел и препрочитал досието на Джоузеф Петрило. Открояваше се от другите. Всяка седмица през изминалите две години председателят на „Ситибанк“ в Ню Йорк бе получавал гневни, дори заплашителни писма от Петрило. Той работил в охраната на банката от януари 1990 г. до неотдавна. Уволнили го поради бюджетни съкращения във всички отдели, не само в неговия. Петрило не приел това обяснение, нито някое друго, с което банката се опитала да се отърве от него.
В тона на писмата имаше нещо, което ме тревожеше. Бяха добре написани и интелигентни, но показваха признаци на параноя, може би и на шизофрения. Петрило е бил капитан във Виетнам, преди да започне работа в банката. Бе водил истински сражения. От полицията бяха ходили да разговарят с него по повод писмата, но не бяха му предявили обвинения.
— Това сигурно е едно от твоите прочути предчувствия — каза Бетси, докато карахме към дома на заподозрения на Пето авеню.