— Това е едно от прочутите ми лоши предчувствия — отвърнах аз. — И детективът, който го е разпитвал преди няколко месеца, е имал лошо предчувствие. Но от банката сметнали, че подаденото оплакване е достатъчно.
За разлика от едноименното Пето авеню в Ню Йорк, това във Вашингтон е в беден район в покрайнините на Капитолия. В миналото е бил обитаван предимно от американци от италиански произход, но сега бе с доста смесено население. Ръждясали очукани коли стояха от двете страни на улицата. Едно БМВ седан се открояваше от останалите. Вероятно бе на някой наркодилър.
— Тук нищо не се е променило — каза Бетси.
— Познаваш ли този район? — попитах, когато завихме по улицата, където живееше Петрило.
Тя кимна и кафявите й очи се присвиха.
— Преди известен брой години, като точният брой не може да бъде разкрит на този етап, съм се родила недалеч оттук. На четири пресечки, ако трябва да бъдем прецизни.
Погледнах я и видях, че се взира мрачно през стъклото на колата. Беше ме допуснала до малка част от миналото си. Беше израснала в неподходящата част на Вашингтон. Не й личеше.
— Не е необходимо да проверяваме идеята ми точно сега — казах й. — Мога да намина по-късно. Сигурно не е важно, но се сетих, че Петрило живее съвсем близо до офиса ви.
Тя поклати глава и сви рамене:
— Прочете много досиета днес. Това ти се наби на очи. Трябва да проверим. Не се разстройвам, че съм тук.
Спряхме пред магазина на ъгъла, където хлапетата от квартала висяха навярно от десетилетия. Сегашната групичка изглеждаше малко ретро в избора си на широки дънки, тъмни тениски и зализани коси. Всичките бяха бели.
Пресякохме улицата и тръгнахме към края на пресечката. Посочих малка жълта къща.
— Онази е на Петрило.
— Да поговорим с него — кимна Бетси. — Да видим дали е ограбвал някакви банки напоследък.
Изкачихме се по изхабените бетонни стъпала до сива метална врата. Почуках на рамката й и извиках:
— Полиция. Искам да говоря с Джоузеф Петрило.
Обърнах се към Бетси, която стоеше вляво от мен, на едно стъпало по-ниско. Дори не бях сигурен какво да й кажа.
Каквото и да беше, така и не го изрекох.
Последва страхотен изстрел — вероятно от карабина. Много шумен, оглушителен, по-страшен от гръмотевица. Дойде откъм къщата, недалеч от входната врата.
Бетси изпищя.
41.
Хвърлих се по очи встрани от верандата и дръпнах Бетси с мен. Лежахме на ливадата, трескаво извадихме оръжията си и дишахме тежко.
— Боже господи! Божичко! — повтаряше изумено тя. И двамата не бяхме улучени, но бяхме ужасно стреснати. Ядосвах се на самия себе си, че бях проявил такова безразсъдство пред вратата.
— По дяволите! Не очаквах да стреля срещу нас.
— За последен път се съмнявам в предчувствието ти — прошепна тя. — Ще извикам подкрепление.
— Първо звънни на полицията. Това е нашият град.
Промъкнахме се зад един жив плет и няколко големи розови храста. И двамата държахме пистолетите си готови за стрелба. Моят бе насочен нагоре, точно до лицето ми. Това Мислителя ли беше там вътре? Дали го бяхме открили?
Отсреща децата пред магазина напрегнато следяха действието, по-конкретно се интересуваха откъде е дошъл изстрелът. Бяха ококорени и ни гледаха, сякаш сме герои от „Закон и ред“ или „Полицейското управление на Ню Йорк“.
— Шантавият Джо! — Едно от хлапетата вдигна ръце на фуния около устата си и извика силно.
— Поне засега спря със стрелбата — прошепна Бетси. — Шантавият Джо.
— За съжаление още е въоръжен. Може и пак да постреля, ако поиска.
Преместих се леко, за да виждам предната част на къщата по-добре. Нямаше дупка във вратата. Нищо.
— Джоузеф Петрило! — извиках отново.
Никакъв отговор откъм къщата.
— Полиция! — креснах аз. Чакаш да си покажа лицето ли, Джо? Искаш този път да се прицелиш по-добре?
Напреднах предпазливо към верандата, но не повдигах глава над парапета.
Децата отсреща бяха започнали да ме имитират. Господин Петрило? Шантавият господин Петрило? Добре ли си там вътре, побъркан нещастнико?
Подкреплението пристигна след няколко минути. Две полицейски коли с виещи сирени. После още две. Сетне два седана на ФБР Всички въоръжени до зъби и готови за големи неприятности. Блокираха улицата в двете посоки. Къщите отсреща бяха опразнени, също и магазинът. Новинарски хеликоптер на някаква телевизия се отби на неочаквано и нежелано посещение.