Предположи, че е най-лека за носене, навярно не тежеше повече от четирийсет и пет килограма.
— Здравейте, госпожице Грийн. Винаги съм ви харесвал, знаете ли. Но съм малко срамежлив. По-скоро бях малко срамежлив. Вече не съм.
Протегна ръка и докосна малките й гърди. Изненада се, че под блузата имаше сутиен, повдигащ бюста. Оказа се, че не е била толкова скарана със суетността, колкото изглеждаше. Разкопча блузата й, после я свали и се втренчи в гърдите й.
Разкопча и дънките на мъртвото момиче. Сетне плъзна пръст в бикините й. Плътта бе леко хладна. Имаше сребърна обица на пъпа й. Той я докосна. Подръпна я леко.
Носеше сиви обувки с високи дебели токове и той внимателно ги свали от краката й. Ноктите й бяха лакирани в яркосиньо.
Мислителя разкопча дантеления сутиен и започна да мачка малките гърди. Приближи ги една до друга е дланите си. После стисна миниатюрните съвършени зърна. Мечтаеше да направи това от първия път, когато я видя. Копнееше да й причини малко болка, а може би и много.
Погледна през прозореца, сетне отново огледа труповете.
— Нали не притеснявам никого? — попита.
Издърпа госпожица Грийн за босите крака до избелелия килим в средата на стаята. Свали панталона си. Усети, че се възбужда. Това отдавна не се получаваше. Може би във ФБР бяха прави. Може би той наистина беше сериен убиец в края на краищата. Може би чак сега започваше да разбира кой е всъщност.
— Аз съм зъл дух — каза Мислителя и дръпна бикините й, после облада мъртвата жена. — Аз съм луд, госпожице Грийн, и това е най-голямата шега. Аз съм лудият. Само ако полицията го знаеше. Каква страхотна следа!
Трета част
Мотаене край големите риби
48.
Минаха три дни без друг обир. В събота прекарах следобеда с момченцето ми. Към шест го върнах в дома на Кристин.
Преди да влезем вътре, разнесох Алекс из цветната градина зад апартамента й в Мичълвил. Нейното имение, както тя го нарича. Градината е великолепна. Кристин сама я бе насадила и я поддържаше. Беше пълна с най-различни рози: хибридни чаени рози, флорибунда, грандифлора. Напомняше ми за Кристин, каквато бе преди отвличането на Бермудите. Всичко в градината радваше окото. Което вероятно обясняваше защо ми бе толкова тъжно да бъда там без нея.
С лекота носех Алекс на хълбока си, говорех му, сочех му грижливо окосената морава, плачещата върба, небето, залязващото слънце. После му показах приликите между лицата ни: носовете, очите, устните. На всеки няколко минути спирах и го целувах по бузката или по главичката.
— Помириши розите — прошепнах му аз.
След малко видях Кристин да идва забързано откъм къщата. Отгатнах, че си е наумила нещо. Сестра й Натали я следваше по петите. За да я пази? Имах чувството, че ще се нахвърлят отгоре ми.
— Алекс, трябва да поговорим — каза Кристин, когато се доближи до мен в градината. — Натали, ще се грижиш ли за детето няколко минути?
Неохотно подадох малкия Алекс на Натали. Май нямах избор. Кристин се беше променила толкова много през изминалите месеци. Понякога имах чувството, че изобщо не я познавам. Може би всичко бе заради кошмарите й. Не успяваше да се отърве от тях.
— Трябва да ти кажа някои неща. Моля те, не ме прекъсвай — започна тя.
49.
Прехапах език. Такива бяха разговорите ни от месеци. Забелязах, че очите на Кристин са зачервени. Беше плакала.
— Разследваш ново убийство, Алекс. Предполагам, това ти харесва — то е твоят живот. Очевидно си добър в работата си.
Не се сдържах и се обадих:
— Предложих да напусна полицията и да се заема с частна практика. Готов съм да го направя, Кристин.
Тя се намръщи и поклати глава:
— Каква чест!
— Не се опитвам да споря с теб. Моля те, продължи. Извинявай, че те прекъснах.
— За мен вече няма живот тук, във Вашингтон. Постоянно се страхувам. По-точно съм вцепенена от страх. В действителност мразя да ходя на работа в училището. Чувствам, сякаш са отнели целия ми живот. Първо Джордж, после това, което стана на Бермудите. Страхувам се, че Шейфър ще се върне за мен.