Брайън Макдугъл влезе в апартамента преди останалите. Мислителя се усмихна на абсурдната му напереност. Знаеше, че той ще влезе първи. Следваха го двамата му подчинени — Би Джей Стрингър и Робърт Шоу. Тримата изглеждат като всичко друго, но не и като крадци от класа, помисли си той. Двама от тях бяха облечени с тениски в тъмносиньо и бяло на лигата по софтбол на Лонг Айланд.
— А господин О’Мали и господин Крус? — каза Мислителя иззад прожекторите, които им пречеха да го огледат. — Къде са те, ако мога да попитам?
Макдугъл отговори от името на групата:
— Наложи им се да работят днес. Обади ни се в последния момент, партньоре. Ние тримата си взехме почивка тази сутрин. Щеше да изглежда подозрително, ако и петимата се бяхме престорили на болни.
Мислителя продължи да наблюдава тримата нюйоркчани иззад лампите. Всички изглеждаха съвсем обикновени. В действителност бяха най-опасният екип, специализиран в банкови обири, от тези, които бе подбрал. Точно затова му трябваха за следващата задача.
— Какво е това тук, прослушване ли? — попита Макдугъл. Беше с черна копринена риза, черни панталони и мокасини. Имаше зализана назад черна коса и козя брадичка.
— Прослушване? Ни най-малко. Задачата е ваша, ако я искате. Знам как работите. Разучил съм досието ви.
Макдугъл се взря към ярките лампи, сякаш погледът му можеше да проникне отвъд тях.
— Това трябва да бъде среща лице в лице — заяви той решително. — В противен случай няма да свършим работата.
Мислителя рязко се изправи. Беше поразен и ядосан. Краката на стола му изскърцаха по пода.
— Още от началото знаехте, че е невъзможно. В такъв случай срещата ни приключи.
В стаята настана потискащо мълчание. Макдугъл погледна към Стрингър и Шоу. Почеса брадичката си няколко пъти, после се изсмя:
— Само те проверявах, партньоре. Явно ще трябва да се примирим, че няма да видим лицето ти. Носиш ли парите ни?
— Нося парите, господа. Петдесет хиляди долара. Само за това, че дойдохте на срещата. Винаги спазвам обещанията си.
— И ще си тръгнем с тези пари даже и да не харесаме твоя план?
Сега бе ред на Мислителя да се усмихне.
— Ще го харесате — каза той. — Особено ще ви хареса сумата, която ще си поделите. Петнайсет милиона долара. Скоро ще се свържа с вас.
52.
— Той петнайсет милиона ли каза?
— Така каза човекът. Какво, по дяволите, ще ограбваме?
Винсънт О’Мали и Джими Крус не бяха на работа този ден. Чакаха съответно в една „Тойота Камри“ и една „Акюра Леджънд“. Поддържаха връзка помежду си чрез радиостанция и слушалки. Колите им бяха паркирани от две противоположни страни на „Холидей Ин“ във Вашингтон. Чакаха Мислителя да излезе оттам, за да го проследят и открият кой, по дяволите, е той.
О’Мали и Крус слушаха ставащото на срещата чрез Брайън Макдугъл, който имаше скрит микрофон. Чуха за петнайсетте милиона и се зачудиха каква може да бъде тази задача. Човекът, който се наричаше Мислителя, бе друго нещо. Той говореше, сякаш изнасяше лекция, и в неговата уста гази зашеметяваща работа изглеждаше проста като разходка в парка. Шест до осем часа работа, трийсет милиона, които ще делят на две. Най-впечатляващото бе, че успя да отговори на всички подвеждащи въпроси на Брайън Макдугъл.
О’Мали поддържаше връзка с Крус в другата кола.
— Чуваш ли всичко това, Джими? Можеш ли да повярваш?
— Целият съм слух. Иска ми се да видя изражението на Макдугъл точно сега. Този гадняр си има своя номер. Сякаш знае всичко за Брайън. Ей, срещата като че ли свърши.
Двамата мълчаха през следващите няколко минути. После Винсънт каза:
— Той излезе от хотела. Виждам го, Джими. Върви пеша. Тръгна на юг по Шестнайсета улица. Май не се притеснява, че някой може да го следи. Пипнах го!
— Изглежда, не е чак толкова умен в крайна сметка — констатира Крус.
О’Мали се засмя:
— По дяволите! Аз се надявах да е толкова умен.
Крус каза:
— Ще тръгна успоредно по Четиринайсета. Как изглежда? С какво е облечен?
— Висок, над метър и осемдесет. Бял. С брада, може да е фалшива. Дълга коса. Обикновени дрехи: тъмно спортно яке и спортен панталон, синя риза… Забърза се. Сега започна да тича. Отклони се от главната улица, Джими. Мина през някакъв двор. Бяга бързо! Кучият син побягна! Да вървим!