Винсънт О’Мали изскочи от колата и последва Мислителя. Тичаше близо до кленовете и дъбовете по протежението на улицата. Продължи да информира Крус:
— Навлиза в гората на Шепърд Парк. Опитва да се измъкне от нас. Представи си!
Винсънт следваше Мислителя доколкото можеше, но започна да изостава. Този човек беше бегач. Нямаше такъв вид, но се движеше много добре.
После го загуби!
— Изчезна. Дяволите да ме вземат! Загубих го, Джими. Вече не го виждам. Това не ми харесва.
Крус го откри.
— Виждам го. И аз съм пеш. Тича като джебчия, който е откраднал нечий портфейл.
— Ще успееш ли да го проследиш?
— Надявам се. За петнайсет милиона долара някак ще гледам да не го изпусна.
Мислителя най-после излезе от гората и пое по странична улица с редица тухлени къщи. Джими задъхано съобщи в микрофона на слушалките си:
— Слава богу, че бягам всеки ден. И той тича. Сега се движи по Морнингсайд Драйв… Уф, по дяволите, отново тръгва към гората! И пак набира скорост. Тоя май е тренирал индиански похвати.
Гонитбата се превърна в невероятна игра на котка и мишка. Макар че бяха специалисти в преследването, О’Мали и Крус на два пъти загубваха плячката си през следващите двайсет минути. Вече бяха на километри от „Холидей Ин“, някъде на юг от медицинския център „Уолтър Рийд“.
После Крус го забеляза на една тясна уличка, наречена Поухатън Плейс. Мислителя бе минал по някаква задна алея за коли или нещо подобно. Джими го последва. Видя метален знак и почти не повярва на това, което прочете.
Съобщи го на О’Мали. После говори с Брайън Макдугъл, който се беше включил в преследването.
Крус не можеше да овладее иронията си:
— Знам къде е, момчета. Чуйте това — той влезе в лудница. Намира се в района на някаква психиатрична клиника, наречена „Хейзълууд“. Обаче пак го изгубих!
53.
В понеделник сутринта ми се обадиха да се срещна с Кайл Крейг и Бетси Кавалиър в Хувър Билдинг, на Десета улица и Пенсилвания авеню. Искаха да бъда в кабинета на директора в осем часа. Беше свикано „спешно“ съвещание.
Понякога наричат Хувър Билдинг „Двореца на загадките“ — и с основание. Кайл и Бетси ме чакаха, когато пристигнах в конферентната зала на директора. Бетси изглеждаше странно напрегната. Малките й ръце бяха свити в юмруци, а кокалчетата бяха побелели.
Престорих се на раздразнен, че директор Бърнс още не се е появил.
— Той закъснява — промърморих аз. — Хайде да се махаме оттук. Имаме и по-добри варианти за запълване на времето.
Точно тогава една от двете полирани дъбови врати на стаята се отвори. Познавах мъжете, които влязоха. И двамата нямаха щастлив вид. Единият беше директорът на ФБР Роналд Бърнс, с когото се бях запознал по време на убийствата на Казанова в Дъръм и Чапъл Хил, Северна Каролина. Вторият беше министърът на правосъдието Ричард Полет. Познавах го покрай един случай, засягащ президента.
— Подложени сме на много силни атаки заради тези обири и убийства. Големите банки, Уолстрийт — каза Полет на Кайл. После ми кимна: — Здравейте, детектив Крос. — Обърна се към Бетси: — Съжалявам, не се познаваме.
— Аз съм старши агент Кавалиър — представи се тя и се ръкува с министъра.
— Госпожица Кавалиър ли ръководи разследването? — попита Полет директора Бърнс.
— Да, тя — отговори на въпроса Кайл. — Случаят е неин.
Министърът обърна строгия си поглед към нея.
— Добре, вие командвате. Къде са резултатите, госпожице Кавалиър? Влязох в тази стая, готов да режа глави. Има ли причина да не го правя? — Преди да дойде във Вашингтон, Ричард Полет притежаваше голяма и преуспяваща инвестиционна компания на Уолстрийт. Той не знаеше нищо за полицейската работа, но смяташе, че е достатъчно умен да прецени всичко, щом разполага с фактите.
— Някога участвали ли сте в национално издирване? — погледна го право в очите Бетси.
— Не мисля, че това има значение — отвърна той сухо. — Провеждал съм някои много отговорни разследвания и винаги съм постигал отлични резултати.
— Обирите следват много бързо един след друг — намесих се аз. — Очевидно нямахме никаква отправна точка. Ето какво знаем сега. Един мъж е планирал обирите и убийствата в „Ситибанк“, „Фърст Юниън“ и „Чейс“. Знаем, че той си подбира екипи, които са готови да убиват. Интересува се единствено от набиране на убийци. Според профила ни, това е бял мъж между трийсет и пет и петдесет години. Сигурно е добре образован и познава задълбочено банките и охранителните им системи. Може да е работил за някоя финансова институция в миналото или дори за повече от една и явно таи някаква омраза. Той обира банките заради парите, но убийствата са вероятно за отмъщение. Но относно това още не сме напълно сигурни.