Огледах залата. Всички слушаха, вместо да се заяждат.
— Преди няколко дни открихме и разпитахме мъж на име Тони Брофи. Той е бил интервюиран, за да бъде нает за някой от обирите, но е бил отхвърлен. Не бил достатъчно хладнокръвен. Не бил убиец.
Бетси вметна:
— Над двеста агенти работят по случая. Пристигнахме в „Чейс“ само няколко минути след като нападателите си бяха тръгнали. Знаем, че този човек се нарича Мислителя. Постигнахме доста голям напредък за относително кратко време.
Полет се обърна към директора на ФБР и кимна отривисто:
— Не съм доволен, но поне получих някои отговори. Ваша работа е да пипнете Мислителя, Рон. Направете го! Случващото се кара нашите финансови системи да изглеждат уязвими. Проучванията на общественото мнение сочат, че доверието в банките спада. А това е катастрофално за нашата страна. Предполагам, че вашият Мислител вече се е досетил за същото.
Десет минути по-късно Бетси Кавалиър и аз се спускахме с асансьора към подземния гараж на ФБР Кайл беше останал при директор Бърнс.
Когато стигнахме до нивото на гаража, тя най-после проговори:
— Длъжница съм ти за това, което направи горе. Спаси ме. Беше страхотно. Замалко да напсувам този надут тъпанар от Уолстрийт.
Погледнах я и се усмихнах:
— Определено си жена с характер. Надявам се, че не таиш омраза към големия бизнес или банковата система?
Тя най-после се засмя:
— Разбира се, че тая. Кой не го прави!
54.
Прекарах следващите няколко часа в болницата с Джени. Тя отново ми каза, че е решила да стане лекар, и изглеждаше готова да се заеме с медицинските картони. С особена наслада произнасяше термини като пилоцистична астроцитома (нейният тумор), протромбин (плазмен протеин, който се използва при съсирването на кръвта) и контрастно вещество (използвано при изследването на скенер, което й бяха правили същата сутрин).
— Аз отново съм при вас — съобщи Джени накрая. — И новият и подобрен модел е още по-добър.
— Може би трябва да се заемеш с връзки с обществеността или реклама, когато пораснеш — подразних я. — Може да работиш за „Джей Уолтър Томпсън“ или за „Янг енд Рубикам“ в Ню Йорк.
Тя нацупи устни и ме погледна, сякаш бе отхапала лимон.
— Доктор Джанел Крос. Помни кога си го чул за пръв път.
— Не се тревожи — казах й. — Няма да го забравя.
Към един часа отидох в офиса на ФБР на Четвърта улица. След срещата с Полет и Бърнс знаех, че ще работим до късно. Една конферентна зала на третия етаж бе превърната в оперативен център. Повече от сто агенти работеха там. Също и около шейсет детективи от Вашингтон и околните области.
Имахме още няколко заподозрени по таблата на стената. Всички бяха извършвали банкови обири и притежаваха умения и опит да осъществят голям удар. Разгледах списъка и си отбелязах някои от тях.
Мичъл Бранд бе заподозрян в извършването на няколко неразкрити обира в и около Вашингтон. Стивън Шнурмахър стоеше зад поне две успешни банкови кражби в района на Филаделфия. Джими Дауд бе барман в Бостън, когото никога не бяха залавяли, но който бе ограбил десетина банки в Нова Англия. Виктор Кениън съсредоточаваше усилията си в Централна Флорида. Всички обираха банки и още не бяха заловени. Бяха умни и добри в работата си. Но дали някой от тях беше Мислителя?
Дългият ден на Четвърта улица беше напрегнат и крайно отчайващ. Позвъних на няколко места във връзка със заподозрените, особено с Мичъл Бранд, който работеше във Вашингтон. Беше почти единайсет и половина, когато погледнах часовника си за първи път.
С Бетси Кавалиър не бяхме имали възможност да говорим, откакто бях пристигнал следобед. Тръгнах към нея да й пожелая лека нощ, преди да си тръгна. Тя още работеше. Говореше с двама агенти, но ми направи знак да изчакам.
Накрая се приближи към мен. Все още изглеждаше свежа и бодра и аз се запитах как успява да го постигне.