— В срок — добави Болдинг. — Очакваме допълнителни указания от похитителите. Те не са се свързвали с нас след първия контакт. Нашите хора ще осъществят предаването и ще бъдат сами.
Бетси Кавалиър най-после избухна:
— Изслушах ви, а сега вие ме чуйте, господине. Вие сте били във ФБР аз съм в него сега. Щях да съм ви шеф даже и да не бяхте напуснали и в действителност също съм по-висшестояща от вас. Моите хора ще направят предаването на парите. Аз ще присъствам — вие не. Категорична съм!
И Ейбръмсън, и Болдинг започнаха да протестират, но Бетси веднага ги прекъсна:
— Нямам време да се занимавам повече с вас. Всичко ще бъде направено с ясното съзнание колко опасно предсказуеми са похитителите. Ако не приемате условията ми, излизате от играта. Ще ви арестувам още тук, Болдинг. Това се отнася и за вас, госпожо Ейбръмсън. Чака ни много работа — точно за час и петдесет и седем минути.
59.
Вървеше сред хората в оживеното фоайе и широките коридори на „Капитол Хилтън“, без да се е отправил в конкретна посока. Никой от тях нямаше представа какво става и това много му харесваше. Само той знаеше отговорите, той знаеше и въпросите.
Вече бе забелязал агентите от ФБР и детектив Крос, когато пристигнаха. Те, разбира се, не го видяха, а дори и да го бяха видели, нямаше как да го спрат или заподозрат. Беше невъзможно.
Това бе такова невероятно несъответствие — неговата мисъл и опит срещу техните. Понякога дори не му изглеждаше като предизвикателство. То бе слабото място, единственият проблем, за който се сещаше: ако се отегчеше твърде много или ако станеше прекалено небрежен, можеше да им се удаде възможност да го заловят.
Забеляза малка група нервни и видимо напрегнати хора, които прекосиха фоайето и тръгнаха към конферентните зали на хотела. Там ФБР бяха разположили лагера си. „Метро Хартфорд“ нарушаваше неговите условия, но го беше очаквал. Това не беше особено важно. Нито спазването на срока. Той искаше ФБР и Крос да се намесят.
Накрая реши да си тръгне от „Хилтън“. Отправи се към „Ринесънс Мейфлауър“ — мястото на ужасното престъпление. Там щеше да бъде истинският екшън.
Точно това искаше Мислителя. Искаше да гледа, да бъде на мястото.
60.
Похитителите най-после се обадиха на борда на директорите на „Метро Хартфорд“ в един и десет. Оставаха само трийсет и пет минути до крайния срок.
Знаехме какво ще се случи, ако закъснеехме. Или ако похитителите закъснееха — дори и да го направеха нарочно.
Двамата с Бетси бързо се отправихме към хотел „Мейфлауър“. Открихме две дребни подробности, но при стечението на обстоятелствата досега те ни се сториха доста по-важни. Първата бе, че сервизната врата на кухнята водеше към малка товарна рампа и алея. По време на встъпването в длъжност на Клинтън там паркираха Тайните служби. Използвахме алеята, за да влезем незабелязани. Втората подробност беше, че агентите на ФБР бяха научили за специфична черта на Китайската зала, където се провеждаше събранието на „Метро Хартфорд“, и тази особеност на помещението можеше да ни бъде от полза. Точно зад залата имаше тясна метална стълба, която водеше към перваз над ротондата. Там имаше малки отвори, през които можехме да гледаме и слушаме, без да бъдем забелязани.
С Бетси бързо се качихме на перваза и се надвесихме над заседателната зала. Само дето си направихме този труд.
Похитителите още бяха на линия.
— Предполагаме, че ФБР и вероятно вашингтонската полиция вече са намесени — каза гласът на похитителя по високоговорителя на телефона. — Не възразяваме. Очаквахме да се случи точно така. Всъщност се радваме на намесата на Бюрото. И вас сме включили в плана си.
Бетси и аз си разменихме смаяни погледи. Мислителя ни правеше да изглеждаме смешни. Защо? Бързо слязохме долу и се присъединихме към останалите в залата. В главата ми бучаха хиляди въпроси. Мислителя умееше да ни държи на нокти. Прекалено добър беше.
— Първо, ще повторя искането за парите — каза машинно измененият глас по телефона. — Това е много важно. Следвайте инструкциите ни. Както знаете, пет милиона от трийсетте трябва да са в необработени диаманти, които да бъдат опаковани в пътна чанта. Общо не трябва да има повече от осем пътни чанти. Парите да са в банкноти по двайсет и петдесет долара. Никакви банкноти по сто долара. Никакви пликчета с боя. Никакви проследяващи устройства. Така, с кого разговарям в момента?