Съобщиха ни най-новата информация.
— Изглежда, вече са напуснали гората — каза единият агент. — Кайл Крейг е на път за тук. Поставяме блокади по пътя, но не е ясно какво търсим. Има и добра новина все пак. Май открихме автобуса.
След няколко минути ни свързаха с някаква жена от Тиндън — малък град във Вирджиния. Предполагаше се, че има информация къде е автобусът. Тя каза, че ще говори само с „полицията“ и че няма вяра на ФБР и техните методи на действие.
Чак след като се представих, възрастната жена склони да говори с мен. Звучеше нервно.
Казваше се Изабел Морис и бе забелязала туристически автобус край една ферма в окръг Уорън. Заподозряла, че нещо не е наред, защото тя притежавала местната автобусна компания и този автобус не бил от нейните.
— Автобусът син със златни ивици ли е? — попита Бетси, без да се представя, че е от ФБР.
— Син със златисто. Не е от моите. Та не знам какво може да търси туристически автобус тук — каза госпожа Морис. — Няма причина такъв да се мотае из нашия край. Тук е затънтено място. Тиндън не е включен в никакви туристически обиколки.
— Записахте ли номера на автобуса или поне част от него? — попитах я.
Тя, изглежда, се раздразни от въпроса.
— Нямаше никаква причина да гледам номера. Защо да го правя?
— Госпожо Морис, тогава защо съобщихте за автобуса на местната полиция?
— Вече ви казах, ако сте ме слушали. Няма причина туристически автобус да се намира тук. Пък и приятелят ми е в местния граждански патрул. Аз съм вдовица. Всъщност той се обади на полицията. Защо толкова ви интересува, ако мога да знам?
— Госпожо Морис, когато видяхте автобуса, вътре имаше ли някакви пътници?
Двамата с Бетси се спогледахме, докато чакахме отговора.
— Не, само шофьорът. Беше едър човек. Не видях други хора. А полицията защо търси автобуса? И ФБР? Защо толкова ви интересува?
— Ще ви обясня след малко. Забелязахте ли някакви означения по автобуса? Някакви надписи? Лого? Всичко, което сте видели, може да ни е от полза. Става въпрос за човешки живот.
— О, боже! — възкликна тя. — Да, отстрани имаше реклама: Посетете Уилямсбърг. Помня, че я видях. И знаете ли какво още? Мисля, че на автобуса пишеше „Вашингтон на колела“. Да, почти съм сигурна, че имаше такъв надпис. Това върши ли ви работа?
66.
Бетси вече говореше по друга линия с Кайл Крейг. Правеха план как да стигнем бързо до Тиндън, Вирджиния. Госпожа Морис продължи да бърбори в ухото ми. Постепенно се сещаше и за други подробности. Каза, че видяла автобусът да завива по тесен път недалеч от мястото, където живеела.
— По този път има само три ферми и аз ги знам всичките. Две от тях граничат с изоставена военна база, която беше построена през осемдесетте. Трябва лично да проверя тази странна работа — заяви тя.
Веднага я прекъснах:
— Не, не! Вие не ходете там, госпожо Морис. Изобщо не мърдайте от мястото си. Тръгваме към вас.
— Аз познавам областта. Мога да ви помогна — възрази тя.
— Веднага потегляме. Моля ви, чакайте там!
Един от хеликоптерите на ФБР, който претърсваше областта, бе извикан при гарата. Точно когато той пристигна, се появи и Кайл. Никога не се бях радвал повече да го видя.
Бетси му обясни какво се надява да направи във Вирджиния:
— Ще се придвижим с хеликоптера възможно най-близо, но така, че да не ни забележат. На седем-осем километра от Тиндън. Не искам да намесваме прекалено голям наземен отряд. Десетина обучени хора, може и по-малко.
Кайл се съгласи с плана, защото беше добър, и ние потеглихме с хеликоптера на ФБР Крейг знаеше кои агенти от Куонтико са подходящи за тази задача и нареди те да бъдат изпратени в Тиндън.
Веднага щом се качихме в хеликоптера, обсъдихме всичко, което бяхме научили от предишните обири. Започнахме да получаваме информация за района, където госпожа Морис беше видяла автобуса. Военната база, която тя бе споменала, беше за ядрени оръжия от 80-те години.
— Междуконтинентални балистични ракети са били съхранявани под земята в няколко ядрени бази извън Вашингтон — обясни Кайл. — Ако туристическият автобус е там, бетонният бункер го предпазва от топлинните скенери на хеликоптерите.