Кимнах, докато довършвах записките си.
— И повече не сте го виждали и чували?
Хилди Рейдър поклати глава и присви очи:
— Всъщност чух нещо за него. Останах приятелка с Бетси Бектън. Тя е една от секретарките на господин Дунър, председателя на борда. Той е най-главният в „Метро Хартфорд“.
Бях виждал Дунър в действие и се съгласих с Хилди. В компанията той беше шефът на всички шефове.
— Това е интересна история — продължи Хилди. — Бетси се запознала с мъж, който изглеждал точно като моя познат от „Куинс“. Каза, че седнал до нея в едно кафене в центъра. Побъбрили си, докато пили кафе или капучино, не знам какво. Мъжът се интересувал… познайте от какво? От шефовете в „Метро Хартфорд“. Той е бил един от похитителите, не мислите ли?
78.
В течение на дългия ден научих, че почти седемдесет хиляди човека от района на Хартфорд работят в застрахователната индустрия. Освен това „Метро Хартфорд“, „Етна“, „Травълърс“, „Масмючуъл“, „Финикс Хоум Лайф“ и „Юнайтед Хелт Кеър“ — всички имаха централни офиси в този район. В резултат разполагахме с повече помощ, отколкото се нуждаехме, и с повече заподозрени. Мислителя можеше да е бил свързан с всяка една от застрахователните компании в някакъв момент в миналото.
След като приключих в застрахователната компания за деня, се срещнах с останалите в един хотел наблизо, за да споделим какво сме научили. Най-важният пробив за деня беше историята на Хилди Рейдър, че един от похитителите вероятно е бил в Хартфорд седмица преди отвличането.
— Утре сутринта ще разпитаме и двете жени — и Рейдър, и Бектън. Накарайте ги да помогнат за съставянето на портрет по описанията им. Веднага щом разполагаме с него, ще го покажем из всички офиси. Трябва да го изпратим и във Вашингтон. Да видим дали някой няма да го познае — каза Бетси. После се усмихна. — Нещата се раздвижват. Може пък престъпниците да не са чак толкова хитри.
Към осем и половина излязох от хотелския апартамент да се обадя на Джени и Деймън, преди да са си легнали. Нана вдигна телефона. Позна, че съм аз още преди да издам звук.
— Тук всичко е наред, Алекс. Домът е добре и без теб. Изпусна чудесна вечеря. Веднага щом разбрах, че няма да си тук, сготвих любимото ти ядене.
Направих измъчена физиономия. Не вярвах на ушите си.
— Наистина ли направи гювеч на фурна?
Тя се засмя:
— Естествено, че не. Хапнахме ребърца. — Нана се засмя още по-силно. Ребърцата са второто ми най-любимо ястие, а аз още бях гладен след блудкавата вечеря в хотела. — Ядохме и сандвичи с пуешко. Довършихме и плодовия пай. До троха. Джени и Деймън са тук. Играем на скрабъл и вече обрах всичките им спестявания.
— Нана води само с дванайсет точки и нейният ред вече мина — каза Джени, когато взе слушалката. — Ти добре ли си, тате? — попита загрижено.
— Защо да не съм добре? — запитах на свой ред. Всъщност се почувствах много по-добре. Нана бе успяла да ме разсмее. — Как я карате?
Джени се изкиска:
— Аз съм по-добре от всякога. Деймън е изненадващо мил. Донесе ми какви домашни имам да пиша за училище и вече са готови. Супер! Сега ще поведа в резултата и повече няма да ме задминат. Но ти ни липсваш. Пази се, тате! Да не ти се случи нещо!
Чувствах се доста изморен, но се върнах да довърша обсъждането с агентите от ФБР. Да не ти се случи нещо, мислех си, докато вървях по дългия коридор на хотела. Джени започваше да говори като Кристин. Пази се. Да не ти се случи нещо.
79.
Бях разсеян, когато почуках и Бетси Кавалиър отвори вратата на стаята си. Изглежда, другите агенти си бяха тръгнали. Тя се бе преоблякла в бяла тениска и дънки и беше боса.
— Съжалявам, че излязох. Трябваше да се обадя вкъщи — извиних се аз.
— Ние разрешихме случая, докато те нямаше — засмя се тя.
— Чудесно! Бог да благослови ФБР! Вие сте най-добрите. Всеотдайност, смелост, чест.
— Знаеш нашето мото. Всъщност всички бяха изтощени. Може сега най-после да пийнем по нещо, ако искаш. Този път нямаш никакво извинение. Какво ще кажеш за бара на покрива, за който има толкова реклами в асансьора? Или да отидем да разгледаме Спортния музей на Кънектикът? Или музея на хартфордската полиция?
— Барът на покрива ме устройва — кимнах аз. — Можеш да ми покажеш града от високо.