— Не съм чак толкова ниска. Почти метър и шейсет съм. Хубава ли беше? Целувката ни?
— Хареса ми да те целувам — казах й. — Но си много ниска.
Вкусът й бе на сладка мента и още го усещах върху устните си. Зачудих се дали не бе лапнала някой ментов бонбон. Тя бе доста ловка и бърза. Кожата й беше мека и гладка при допир. Тъмната й коса блестеше и отскачаше леко от раменете. Не можех да отрека, че ме привлича.
Но трябваше да реша. Имах чувството, че това се случва прекалено скоро за мен. Твърде, твърде скоро.
Вратата на асансьора се отвори на нейния етаж. Почувствах прилив на тревога, може би дори на страх. Нямах представа как да постъпя, но знаех, че харесвам Бетси Кавалиър. Исках да я прегръщам, исках да я опозная, да науча каква е всъщност, как мисли, за какво мечтае, какво ще каже.
Бетси прошепна:
— Уолш.
Бързо се шмугнахме обратно в асансьора. Сърцето ми подскочи. По дяволите!
Тя се обърна към мен и пак се разсмя:
— Хвана се! Там нямаше никой. Не бъди толкова нервен. Достатъчно е, че аз съм нервна.
Вече и двамата се смеехме. Тя определено беше забавна. Може би това бе достатъчно засега. Допадаше ми да бъда с нея, да се смеем заедно.
Прегърнахме се веднага щом се озовахме в стаята й. Бетси бе толкова топла. Пръстите ми нежно се плъзнаха по гърба й и тя въздъхна тихо. Описвах малки кръгове с палеца си по гърба й. Леко галех кожата й и усещах как дишането й се ускорява. И моето сърце биеше по-силно.
— Бетси — прошепнах, — не мога да го направя. Още не.
— Знам — отвърна тя. — Просто ме прегърни. И така е хубаво. Разкажи ми за нея, Алекс. Можеш да говориш с мен.
Реших, че навярно е права. Можех да говоря с нея и дори го исках.
— Както ти казах, аз си падам по обвързването. Много държа на интимността, но чувствам, че тя трябва да бъде спечелена. Бях влюбен в една жена — Кристин Джонсън. Изглежда, и двамата бяхме. Исках винаги да съм с нея.
Рухнах. Не го желаех, но изведнъж, най-неочаквано, заплаках. Плачех и не можех да спра. Усещах, че Бетси продължава да ме прегръща, притискаше ме силно и не ме пускаше.
— Съжалявам — промълвих накрая.
— Недей — каза тя. — Не си направил нищо лошо. Изобщо. Всъщност постъпи правилно.
Най-после се отдръпнах леко и я погледнах в лицето. Красивите й кафяви очи бяха мокри от сълзи.
— Хайде просто да постоим така. Мисля, че и двамата имаме нужда от прегръдки. Те са полезни.
Двамата с Бетси дълго се прегръщахме, а сетне аз отидох в стаята си сам.
81.
Мислителя се чувстваше толкова невероятно уверен и развълнуван, че не можеше да го понесе. Онази вечер той бе там, в Хартфорд. Вече не се страхуваше от никого. Никой не го плашеше. Нито ФБР. Нито някой друг, зает с разследването.
Как да надмине себе си? Как да се преоткрие? Това бе единствената му грижа. Как да става все по-добър.
Имаше план за тази вечер — различен план. Маневрата беше толкова хитра, толкова перверзна. Никога не бе чувал за нещо подобно. Беше толкова очарователно и оригинално „творение“.
Най-елементарната част бе да влезе с взлом в малкия озеленен апартамент в покрайнините на Хартфорд. Изряза парче стъкло от вратата на лоджията, пресегна се към дръжката и готово — вече бе вътре.
Заслуша се в диханието на къщата за един прекрасен миг. Единственият звук, който се чуваше, беше вятърът, шумолящ в дърветата край неподвижната черна вода на малкото езеро.
Малко се страхуваше да е вътре в къщата, но страхът бе естествен и опияняващ. Страхът превръщаше този момент във велик за него. Той нахлузи маската на президента Клинтън — същата, която бе използвал при първия банков обир.
Бавно се придвижи до голямата спалня в задната част на апартамента. Ставаше все по-хубаво. Почти усещаше, че мястото му е тук. Притежанието е девет десети от закона. Нали така беше старото правило?
Моментът на истината!
Тихо, съвсем тихо отвори вратата на спалнята. Стаята миришеше на сандалово дърво и жасмин. Спря за момент на прага, докато очите му свикнат със сумрака. Присви очи и огледа помещението, изучи го, овладя положението. Видя я!
Сега! Давай! Не губи и секунда.
Движеше се много бързо. Сякаш прелетя през стаята и стигна до голямото легло. Стовари се върху спящата фигура с цялата си тежест.