Чу се ох, после изплашен вик. Той бързо залепи с изолирбанд устата й, после прикова с белезници тънките й китки към рамката на леглото.
Щрак-щрак. Толкова бързо, толкова умело.
Пленницата му опита да изпищи, пробва да се извие и завърти, да се освободи. Беше с жълто копринено боди. Докосването до него го възбуди, така че той го свали от тялото й. Погали коприната, допря я до лицето си. После я прокара през зъбите си.
— Няма да стане. Не можеш да се измъкнеш. Престани да се опитваш! Дразнещо е. Моля те, опитай да се отпуснеш! Няма да те нараня — каза той. — За мен е важно да не те нараня.
Даде й няколко секунди да осъзнае казаното от него. Да разбере.
Наведе се, докато лицето му се озова на сантиметри от нейното.
— Ще ти обясня защо съм тук и какво смятам да направя. Ще бъда много ясен и точен. Вярвам, че няма да разкажеш на никого за това, но ако го сториш, ще се върна толкова лесно, колкото дойдох тази вечер. Ще премина през всяка алармена система, която си купиш, и тогава ще те изтезавам. Ще те убия, но първо ще извърша много по-ужасни неща.
Жертвата кимна. Най-после — разбираше. Изтезание е вълшебна дума. Може би трябва да я използват по-често в училищата.
— От известно време те наблюдавам и изучавам. Смятам, че си идеална за мен. Сигурен съм, а обикновено не греша за подобни неща. Прав съм в деветдесет и девет процента от случаите.
Заложницата пак се отнесе. Видя го в очите й. Лампите светят, но вкъщи няма никой.
— Ето идеята, замисъла. Ще се опитам тази вечер да ти направя бебе. Да, чу ме правилно. Искам да забременееш — обясни Мислителя. — Изучил съм овулационния ти цикъл, контрацептивната ти програма. Не питай как, направил съм го. Довери ми се. Говоря съвсем сериозно. Ако не заченеш, ще се върна отново, Джъстин. Ако направиш аборт, ще те изтезавам ужасно, после ще те убия. Но не се тревожи, това дете ще бъде много специално — каза Мислителя. — Това дете ще бъде шедьовър. Люби се с мен, Джъстин.
82.
По обед на следващия ден случаят придоби странен и неочакван обрат. Пак провеждах разговори в „Метро Хартфорд“, когато Бетси се появи внезапно. Помоли ме да изляза в коридора. Лицето й бе бледо.
— О, не, какво? — успях да попитам.
— Алекс, това е толкова гадно, че още треперя. Чуй какво научих току-що. Снощи двайсет и четири годишна жена е била изнасилена в апартамента си в едно предградие на Хартфорд. Изнасилвачът й казал, че иска тя да роди бебе от него. След като той си тръгнал, тя отишла в болницата и оттам извикали полицията. В доклада им пише, че изнасилвачът носел маска на Клинтън — като онази, използвана при първия банков обир, Алекс — и също така, че се нарекъл Мислителя.
— Жената още ли е в болницата? Полицаите охраняват ли я? — попитах. Мислите ми препускаха, вече набелязваха различни възможности, отхвърляха идеята, че това е съвпадение. Мислителя с маска на Клинтън съвсем близо до Хартфорд? Твърде много съвпадения.
— Напуснала е болницата и се е прибрала в дома си, Алекс. Току-що са я намерили мъртва. Той я предупредил да не казва на никого и да не прави аборт. Тя не се подчинила. Направила грешка. Той я е отровил, Алекс. Дано гори в ада!
Двамата с Бетси отидохме в апартамента на мъртвата. Гледката беше повече от ужасяваща. Жената лежеше на пода в кухнята, гротескно и неестествено сгърчена. Спомних си телата на Бриан и Ерол Паркър. Бедната жена бе наказана. Криминолозите от ФБР обработваха целия апартамент. За нас с Бетси нямаше работа тук. Негодникът бе идвал в Хартфорд и може би още беше в града. Дразнеше ни.
Това бе по-стресиращо от повечето случаи, по които бях работил. Който и да стоеше зад обирите и убийствата, бе неуловим, не можех да проумея действията му.
Кой, по дяволите, беше Мислителя? Наистина ли бе идвал в Хартфорд предната нощ и тази сутрин? Защо поемаше такъв риск?
Работих в офиса на „Метро Хартфорд“ до седем вечерта. Опитвах да не го показвам, но бях на ръба да се отчая. Разпитах още няколко служители, после отидох в „Личен състав“ и четох заплашителните писма, изпращани на застрахователната компания. Имаше купчини такива. Обикновено заплашителните писма идват от скърбящи и сърдити роднини, на които е било отказано изплащане на застраховка или които смятаха, че процедурата е твърде дълга — каквато действително бе. Говорих около час с началника на охраната на сградата — Тери Майър. Тя беше независима от Стив Болдинг, който беше външен консултант. Тери ми разясни процедурите за проверка на пощата, за действия при бомбена заплаха, заплахи по електронната поща и дори един широко разпространен формуляр как да се подава сигнал при съмнение за писмо — бомба.