84.
Мислителя е ченге. Ако беше вярно, обясняваше много неща. Отчасти и това откъде знаеше толкова за охранителната система на банките и за нас.
В пет и петнайсет сутринта се срещнах с Бетси Кавалиър и четирима други агенти от ФБР на базата „Болинг“. Един хеликоптер ни чакаше. Излетяхме в гъстата сива мъгла, заради която земята изчезна секунди след като се издигнахме във въздуха.
Бяхме превъзбудени и изключително любопитни. Бетси седеше на предния ред седалки с един от старшите агенти — Майкъл Дауд. Носеше светлосив костюм и бяла блуза и пак изглеждаше сериозна и строга. Агент Дауд ни подаде папките с информацията за заподозрените детективи от Ню Йорк.
Прочетох материалите, докато летяхме към Ню Йорк. Въпросните детективи бяха от Бруклин. Работеха в Шейсет и първи район, което беше близо до Кони Айланд и Шийпхед Бей. В записките се казваше, че в този район действат най-различни престъпници, включително мафията, руски групировки, азиатци, латиноамериканци и чернокожи. Петимата заподозрени детективи работеха заедно от десетина години и според написаното бяха близки приятели.
Предполагаше се, че са добри ченгета, така пишеше в досието. Но имало и предупредителни сигнали. Използвали оръжията си по-често от средното, дори и в сравнение с детективите от Отдела за борба с наркотиците. Трима от петимата били многократно наказвани дисциплинарно. Лидерът им бе детектив Брайън Макдугъл.
Имаше и пет-шест страници за петнайсетгодишната свидетелка — дъщерята на Брайън Макдугъл. Тя бе отлична ученичка в гимназията „Ърсълин“. Очевидно бе затворена и нямаше много приятели там. Изглеждаше отговорна и надеждна, можеше да й се вярва, според детективите от Ню Йорк, които бяха разговаряли с нея. Причината да издаде баща си също изглеждаше убедителна: той пиел и често биел майка й, когато си бил вкъщи. Той е виновен за отвличането на хората от „Метро Хартфорд“. Той и неговите приятели детективи са го направили — беше казало момичето.
Всъщност тези новини ми действаха ободряващо. Така се върши обикновено полицейската работа. Хвърляш много мрежи, проверяваш ги и много често нещо се улавя в някоя от тях. В повечето случаи разкритието идва от роднина или приятел на престъпника. Като сърдитата дъщеря, която искаше наказание за баща си.
В седем и половина влязохме в конферентната зала в сградата на Пълис Плаза №1 и се срещнахме с няколко човека от Полицейското управление на Ню Йорк, включително с главния детектив. Аз бях представител на вашингтонската полиция и знаех, че Кайл Крейг бе уредил присъствието ми на тази среща. Той бе пожелал лично да чуя разказа на момичето.
Кайл искаше да знае дали ще й повярвам.
85.
Вероника Макдугъл вече беше в конферентната зала. Носеше измачкани дънки и масленозелена спортна блуза. Къдравата й червена коса бе разрошена. Тъмните кръгове под очите й ми подсказаха, че не е спала от известно време.
Момичето ни погледна с безразличие, докато се представяхме, седнали около голямата махагонова маса. Главен детектив Андрю Грос я представи.
— Вероника е много смела млада жена — каза той. — Сама ще разкаже историята си.
Тя бързо си пое дълбоко дъх. Очите й бяха като малки зелени мъниста и в тях се четеше страх.
— Снощи си написах някои неща. Нещо като план. Ще направя изложението си, после може да ми задавате въпроси.
Главен детектив Грос се намеси внимателно. Той беше едър мъж с гъсти сиви мустаци и дълги бакенбарди. Говореше приглушено.
— Така ще бъде чудесно, Вероника. Оставяме на теб да решиш как да процедираме. Нас ни устройва всякак. Не бързай.
Момичето поклати глава. Изглеждаше много несигурно.
— Добре съм. Трябва да го направя — промълви. После започна да разказва. — Баща ми е това, което наричат „душа човек“. Много се гордее с това. Предан е на приятелите си, особено на другите полицаи. Той е „страхотен човек“. Е, има си и друга страна. По-рано майка ми беше красива. Но това беше преди десет години, тогава бе с петнайсет килограма по-слаба. Тя се нуждае от хубави неща. Имам предвид материални неща, вещи — дрехи и обувки. Интересува се най-вече от тях. Тя не е най-умната личност на света, но баща ми се мисли за такъв и затова я тормози безмилостно. Преди няколко години той започна да пие твърде много. После стана особено жесток, започна да бие майка ми. Нарича я „стара чанта“. Много остроумно, какво ще кажете.