Вероника замълча и огледа стаята; проверяваше нашата реакция на казаното от нея. В конферентната зала цареше странна тишина. Никой от нас не можеше да отмести поглед от тийнейджърката и всички виждахме гнева, който гореше в зелените й очи.
— Затова съм тук днес. Затова съм способна да извърша това ужасно нещо: да изпортя собствения си баща. Да погазя законите на свещеното Синьо братство.
Тя спря и отново ни изгледа обвинително. Не можех да отделя очи от нея. Никой в стаята не можеше. Това изглеждаше абсолютно убедително: разкритие, идващо от член на семейството.
— Баща ми не осъзнава, че аз всъщност съм много по-умна и че съм наблюдателна. Може би съм се научила от него. Помня, че когато бях на десетина години, бях убедена, че и аз ще стана детектив в полицията. Каква ирония, а? Направо прочувствено, не мислите ли? Като пораснах, забелязах — виждах, — че баща ми има много повече пари, отколкото би трябвало. Понякога ни организираше „екскурзия за извинение“ — до Ирландия или до Карибите. И винаги имаше пари за себе си. Купуваше си много хубави дрехи, модерни костюми от „Барнис“ и „Сакс“. Нова кола през година. Лъскава бяла платноходка в залива. Миналото лято, един петък вечерта, баща ми се напи отвратително. Помня, че щеше да ходи на автомобилно състезание с приятелите си в събота. Той тръгна да се разходи до къщата на баба ми, която е на няколко пресечки от нас. Онази вечер го проследих. Беше прекалено пиян, за да ме забележи. Баща ми отиде в старата барака за инструменти в градината зад къщата на баба. Там отмести една работна маса и някакви дървени греди. Не можех да разбера какво точно прави, така че се върнах на следващия ден и погледнах зад гредите. Вътре имаше пари — много пари. Не знам откъде се бяха взели, все още не зная. Но бях наясно, че не са от детективската му заплата. Преброих почти двайсет хиляди долара. Взех няколкостотин, а той така и не забеляза. След това започнах да го наблюдавам още по-внимателно. Напоследък, да кажем през последния месец, баща ми и приятелите му бяха намислили нещо. Неговите авери. Беше толкова очевидно. Постоянно се събираха заедно след работа. Една вечер го чух да споменава нещо за Вашингтон на приятеля си Джими Крус. После замина някъде за четири дни. Върна се вкъщи на четвъртия следобед. Беше денят след отвличането на хората от „Метро Хартфорд“. Запразни към три и до седем вече бе мъртвопиян. Нея вечер счупи скулата на мама. Нарани окото й, замалко да го извади. Баща ми носи един глупав пръстен с монограм. Онази вечер отидох в бараката зад къщата на баба и намерих още пари. Не можех да повярвам. Имаше толкова много пари, всичките в брой.
Вероника Макдугъл бръкна под масата и издърпа една синя раница — от тези, с които децата ходят на училище. Отвори я. Извади няколко пачки банкноти и ни ги показа. На лицето й бяха изписани срам и болка.
— Тук са десет хиляди и четиристотин долара. Бяха в бараката на баба. Баща ми ги е сложил там. Той е участвал в отвличането във Вашингтон. Мисли се за твърде умен.
Чак тогава, след като ни разказа какво бе извършил баща й, Вероника Макдугъл рухна и заплака.
— Съжалявам — повтаряше тя. — Толкова съжалявам! — Мисля, че се извиняваше за неговите престъпления.
86.
Повярвах й и още бях потресен от смразяващото признание на Вероника Макдугъл за баща й, който бе полицай. Интересен въпрос бе дали групата от Бруклин бе замислила и предишните банкови обири. Дали бяха убили хладнокръвно няколко човека, преди да се заемат с отвличането? Някой от детективите ли беше Мислителя?
Имах предостатъчно време да мисля през безкрайния ден, в който трябваше да се говори с ФБР, кмета и полицейския комисар на Ню Йорк. Междувременно петимата детективи от Бруклин бяха поставени под наблюдение, но още не бяхме получили разрешение да ги арестуваме. Беше потискащо, влудяващо, сякаш бяхме вързани да прекараме деня в задръстване на магистралата за Лонг Айланд или на някоя от нюйоркските артерии. Проверяваше се дали детективите са били на работа в дните на предишните обири. Дискретно се разпитваха други детективи и дори някои информатори. Парите, намерени в къщата на майката на Брайън Макдугъл, бяха прибрани и те определено бяха част от платения откуп.