В шест часа вечерта още нищо не бе решено. Никой от нас не вярваше, че може да се бавим толкова. Бетси се появи за малко и съобщи, че засега няма напредък. Към седем отидох и се настаних в един хотел за нощта.
Ядосвах се все повече и повече. Взех си горещ душ, после прелистих туристическия справочник, за да избера някой хубав ресторант, където да вечерям. Към девет в крайна сметка си поръчах румсървис. Мислех за Кристин и момченцето си. Не ми се излизаше. Може би ако Бетси беше свободна, щях да изляза с нея, но тя бе ангажирана, бореше се с тромавата полицейска машина.
Излегнах се и опитах да почета „Молитви за дъжд“ от Денис Леън. Беше от поредицата книги, които бях прочел с удоволствие напоследък: „Жената на пилота“, „Хари Потър и философският камък“, книгата на Леън.
Не можех да се съсредоточа. Исках да заловя петимата нюйоркски детективи. Исках да си бъда у дома с децата и малкият Алекс да бъде част от семейството ни. Това бе единственото нещо, което ми вдъхваше сили напоследък.
Накрая се замислих за Бетси Кавалиър. Опитвах да избягвам тези мисли, но сега си спомних нашата „среща“ в Хартфорд. Тя ми харесваше — това бе положението. Исках да я видя пак и се надявах, че и тя го желае.
Телефонът в стаята ми иззвъня към единайсет. Беше Бетси. Звучеше уморено и отчаяно и определено не бе в настроение.
— Тъкмо приключвам тук. Надявам се. Колкото и да не ти се иска, планирано е да ги арестуваме утре. Направо няма да повярваш какви глупости ставаха днес. Куп приказки за гражданските права на детективите. Плюс ефекта върху морала в полицейското управление. Как да се извърши арестът „според правилата“. Никой не желае да признае, че тези петимата са много лоши актьори. Че вероятно са убийци. И да им закове жалките задници.
— Те са петима лоши актьори. Закови им жалките задници! — казах й.
Чух я да се засмива и си представих усмивката й.
— Точно това ще направим, Алекс. Рано сутринта. Ще ги пипнем. Може би ще хванем и Мислителя. Трябва да остана тук още поне час. Ще се видим утре сутринта. Рано.
87.
Четири часът е много рано сутринта. За този час бе определено да се появим в домовете на петимата детективи. Всичко бе уточнено. Договорките бяха направени; поне се надявах всичко да е свършило.
Три и трийсет е още по-рано и това бе часът, в който се срещнахме някъде в окръг Насау на Лонг Айланд. Не знаех много за района, но бе изискан и красив, съвсем различен от Пета улица и Саутийст. Някой от екипа каза, че кварталът е необичаен, защото много полицаи и хора от мафията живеят тук в очевидна хармония.
Случаят бе федерален, така че официално Бетси Кавалиър отговаряше за арестите. Това илюстрираше уважението, което проявяваха към нея във Вашингтон, даже и в Ню Йорк да беше различно.
— Радвам се да видя, че всички са бодри и готови за работа тази сутрин. Или нощ? В която и часова зона да се намираме. — Тя се пошегува и получи няколко усмивки. Бяхме четирийсет човека — и полицаи, и агенти от ФБР, но Бюрото определено командваше операцията тази сутрин. Бетси ни раздели на пет групи по осем човека — аз се паднах в нейната.
Всички бяхме готови и невероятно напрегнати. Отидохме с колите до една къща на Хай стрийт в Масапекуа. В предградието сякаш всички спяха. Куче залая в някой от съседните дворове. Росата блестеше по грижливо поддържаните морави. Животът изглеждаше хубав тук, където детектив Брайън Макдугъл живееше с жена си, която биеше, и дъщеря си, изпълнена с горчивина и гняв.
Бетси заговори в уоки-токито си. Изглеждаше абсолютно спокойна въпреки напрежението.
— Проверка на радиостанциите. — След това: — Екип А през предната врата. Екип Б — кухнята. Екип В — верандата. Екип Г — подкрепление… сега. Тръгвайте! Заловете го!
Агентите и полицаите се пръснаха около къщата веднага щом тя даде сигнала. Двамата с Бетси ги гледахме. Ние бяхме екип Г — подкреплението.
Екип А влезе в къщата бързо и безшумно.
После същото направи и екип Б. Не виждахме третата двойка от мястото, където стояхме. Те бяха отзад.
Вътре се чуха викове. После силно пат. Отсечено, определено беше изстрел.
— По дяволите! — Бетси ме погледна. — Макдугъл ни е чакал. Как, по дяволите, е узнал?
Последваха още няколко изстрела. Някой извика. Една жена започна да пищи и проклина. Дали беше майката на Вероника Макдугъл?