— Чувстваш ли се замаяна?
Поклатих глава. Сега вече знаех как се е чувствала горката Шарлот през последните седмици. Този въпрос наистина ужасно лазеше по нервите. Още повече, че и аз самата непрекъснато се питах същото и чаках чувството на замаяност да се завърне.
— Само да знаехме кога ще се случи отново — каза Лесли. — Смятам, че наистина е много несправедливо: през цялото време Шарлот е подготвяна за това, но ти трябваше да скочиш право в студената вода.
— Нямам представа какво би направила Шарлот, ако вчера вечерта на мое място бе преследвана от онзи мъж, който спеше във вградения ни гардероб — казах аз. — Не мисля, че в тази ситуация часовете й по танци и фехтовка щяха да са й от полза. А и наоколо нямаше кон, на който да се метне и да отпраши.
Закисках се, защото си представих Шарлот, как на мое място бяга от лудия Уолтър, лутайки се из къщата. Може би щеше да грабне някоя шпага от стената салона и да съсече с нея горките слуги.
— Не, глупачето ми, на нея това изобщо нямаше да й се случи, защото своевременно щеше да отпътува нанякъде с онзи хроно-не-знам-какво-си. Някъде, където е спокойно и приятно, и където ще е в безопасност! Но ти предпочиташ да рискуваш живота си, вместо да кажеш на семейството си, че са обучавали грешния човек.
— Междувременно може и Шарлот да е пътувала във времето. И тогава всичко ще е наред.
Лесли въздъхна и започна да мачка листовете в скута си. Тя беше събрала в папка всякаква полезна информация, а и не чак толкова полезна. Например, беше разпечатала снимки на стари модели автомобили и до всяка беше написала датата на производство. Според тях автомобилът, който бях видяла при първото ми пътуване във времето, беше от 1906 година.
— Джак Изкормвача е безчинствал в Ийст Енд през 1888 година. За съжаление никога не се е разбрало кой е бил той. Заподозрени са били една камара типове, но никой не е могъл да бъде уличен. Така че, ако през 1888 година се луташ из Ийст Енд, да знаеш, че потенциално всеки мъж е опасен. Големият пожар в Лондон е бил през 1666 година, чума е имало на практика през цялото време, но през 1348, 1528 и 1664 година положението е било особено зле. След това: бомбардировките по време на Втората световна война започват през 1940 година, цял Лондон е в развалини. Трябва да разбереш дали вашата къща е останала незасегната, и ако да, там ще си на сигурно място. Ако ли пък не, катедралата „Сейнт Пол“ е добро скривалище, била е улучена, но като по чудо не се е срутила. Може би ще успееш просто да застанеш до нея.
— Всичко това звучи ужасно опасно — казах аз.
— Да, и аз си го представях някак си по-романтично. Знаеш ли, винаги съм си мислела, че Шарлот ще изживее свои собствени исторически филми. Ще танцува с мистър Дарси на някой бал. Ще се влюби в някой секси шотландец. Ще каже на Ан Болейн, че в никакъв случай не трябва да се омъжва за Хенри VIII. Eй такива неща.
— Ан Болейн ли беше тази, която обезглавиха?
Лесли кимна.
— Има един страхотен филм с Натали Портман. Мога да взема дивидито от видеотеката… Гуен, моля те обещай ми, че още днес ще говориш е майка си.
— Още тази вечер, обещавам.
— Къде всъщност е Шарлот? — Синтия Дейл подаде глава иззад дървото. Исках да препиша от нея съчинението за Шекспир. Ааа, искам да кажа, да почерпя някои идеи.
— Шарлот е болна — отговорих аз.
— Какво и е?
Ъъъ…
— Разстройство — каза Лесли. — Ужасно гадно разстройство. През цялото време седи върху тоалетната чиния.
— Гадост, без подробности, ако обичаш — отвърна Синтия. — Мога ли да видя вашите съчинения?
— Нашите също още не са готови — рече Лесли. — Искахме да гледаме „Влюбеният Шекспир“.
— Можеш да прочетеш моето съчинение — включи се Гордън Гелдърман с дълбокия си басов глас, показвайки глава от другата страна на дървото. — Преписал съм всичко от Уикипедия.
— Ами тогава направо от там да си го прочета — рече Синтия.
Звънецът удари.
— Два поредни часа английски — изпъшка Гордън. — Това е истинско наказание за всеки мъж. Но на Синтия веднага й потичат лигите, щом си помисли за Принц Чарминг.
— Затваряй си устата, Гордън.
Но както е известно, Гордън никога не си затваряше устата.
— Изобщо не разбирам как можете да намирате господин Уитман за готин. Той е тотално обратен.
— Глупости! — възмути се Синтия и тръгна към входа.
— Как да не е обратен. — Гордън я последва. Той можеше да я убеждава, без да си поеме въздух, чак докато стигнат до втория стаж.
Лесли завъртя очи.
— Хайде — каза тя и ми подаде ръка, за да ме дръпне от пейката. — Да вървим при Принц Чарминг Катеричката.