Но най-впечатляващ бе драконът, който сякаш се рееше на тавана над нас. От острата му опашка до голямото, люспесто тяло, сигурно бе дълъг седем метра. Направо не можех да откъсна очи от него. Колко беше прекрасен! Покрай цялото ми удивление, за малко да забравя защо бяхме дошли. И че не сме сами в залата.
При появата ни всички присъстващи изглеждаха като поразени от гръм.
— По всичко личи, че ще настъпят усложнения — обяви господин Джордж.
Лейди Ариста, която напълно вцепенена бе застанала до прозореца, каза:
— Грейс! Не трябва ли да си на работа? А Гуендолин на училище?
— Нищо не би ни било по-приятно от това, майко.
Шарлот седеше на канапе, точно под една прекрасна морска русалка, на чиято опашка всяка люспа бе фино изваяна и изрисувана във всички възможни нюанси на синьото. На широкия перваз на камината се бе подпрял мъж в перфектен черен костюм и с очила с черни рамки. Дори вратовръзката му беше черна. Гледаше ни изключително навъсено. Едно малко момченце, може би на около седем годинки, се беше вкопчило в сакото му.
— Грейс! — Зад едно бюро се надигна висок мъж. Имаше посивяла, вълниста коса, която подобно на лъвска грива се спускаше върху широките му рамене. Очите му бяха забележително светлокафяви, напомнящи на кехлибари. Лицето му изглеждаше много по-младежко, отколкото предполагаха сивите му коси, и беше такова, което видиш ли веднъж, никога не забравяш, защото те е очаровало. Когато мъжът се усмихна, се разкриха равните му бели зъби. — Грейс, отдавна не сме се виждали. — Той заобиколи бюрото и подаде ръка на майка ми. — Изобщо не си се променила.
За мое изумление тя се изчерви.
— Благодаря. Бих могла да кажа същото и за теб, Фолк.
— Косата ми с посивяла. — Мъжът направи извинителен жест.
— Смятам, че ти отива — отвърна мама.
Ехо? Да не би да флиртуваше с този тип? Усмивката му стана още по-широка, а после кехлибареният му поглед се плъзна върху мен и отново се почувствах неприятно изучавана. Очите му бяха наистина странни. Можеха да принадлежат на някой вълк или на тигър. Той ми подаде ръка.
— Аз съм Фолк де Вилърс. А ти трябва да си Гуендолин, дъщерята на Грейс. — Ръкостискането му беше солидно и дружелюбно. — Първото момиче от семейство Монтроуз, с което се запознавам и да няма червена коса.
— Наследила съм цвета на косата на баща — отвърнах смутено.
— Може ли да пристъпим към съществената част? — каза мъжът с черния костюм до камината.
Фолк де Вилърс пусна ръката ми и ми намигна.
— Моля, заповядайте.
— Сестра ми ни сервира една изключително възмутителна история — рече леля Гленда и се виждаше какво усилие й коства да не вика. — А господин Джордж не поиска да ме чуе! Тя твърди, че Гуендолин — Гуендолин! — вече три пъти е пътувала във времето. И — защото много добре знае, че не може да бъде опровергано — от нищото изфабрикува много подходяща история, която да обясни грешната рождена дата. Искам да напомня за това, което се случи преди седемнайсет години и че тогава участието на Грейс не беше никак похвално. Сега, когато се намираме толкова близо до целта, не се изненадвам, че се появява тук, за да саботира работата ни.
Лейди Ариста бе напуснала мястото си до прозореца и се приближи.
— Вярно ли е това, Грейс? — Изражението и бе както винаги строго и непреклонно. Понякога се питах дали силно опънатата й назад коса не беше причината за това чертите на лицето й да са толкова неизразителни. Случваше се само очите й да се разширят, когато е развълнувана. Както сега.
— Госпожа Шепърд обясни, че двамата със съпруга й са подкупили акушерката да впише друга дата, за да не разбере никой, че и Гуендолин е потенциална носителка на гена — каза господин Джордж.
— Но поради каква причина би направила такова нещо? — попита лейди Ариста.
— Тя казва, че е искала да предпази детето си и освен това се е надявала Шарлот да е носителката на гена.
— Надявала! Как ли пък не! — извика леля ми.
— Според мен това звучи съвсем логично — каза господин Джордж.
Погледнах към Шарлот, която седеше пребледняла на канапето и гледаше говорещите. Когато погледите ни се срещнаха, бързо извъртя глава.
— И при най-добро желание не мога да разбера какво му е логичното — рече лейди Ариста.
— Вече проверяваме достоверността на историята — каза Джордж. — Госпожа Дженкинс ще се свърже с акушерката.