— Опасявам се, че няма да успеете.
— Скъпа Грейс, сигурно ще искаш да споделиш с нас въз основа на каква информация отхвърляш графа — човек, който никога не си виждала? — попита Де Вилърс.
Мама стисна устни.
— Слушаме те! — каза Де Вилърс.
Мама мълчеше, но най-накрая промълви:
— Просто… такова е вътрешното ми усещане.
Де Вилърс изви устни в иронична усмивка.
— Не знам защо, Грейс, но постоянно имам чувството, че премълчаваш нещо. От какво се страхуваш?
— Кой е този граф и защо не мога да се запозная с него? — попитах аз.
— Защото майка ти има вътрешно усещане — каза доктор Уайт и приглади сакото си. — Между другото, госпожо Шепърд, този мъж е мъртъв от поне двеста години.
— И такъв трябва и да си остане — промърмори майка ми.
— Граф Сен Жермен е петият от дванайсетте пътуващи във времето — обясни ми господин Джордж. — Преди малко в кабинета с архивите видя портрета му. Той е човекът, който е успял да разбере как функционира хронографът и да разчете древните ръкописи. Той не само е установил как с помощта на хронографа да пътува в избрана от него година и ден, а и е открил тайната зад тайната. Тайната на дванайсетте. С помощта на хронографа е успял да открие родените преди него пътуващи във времето и да ги посвети в тайната. Графът е потърсил и получил подкрепата на най-брилянтните учени на своето време — математици, алхимици, магьосници, философи — всички те били очаровани от мисията му. Заедно те разчели древните ръкописи и изчислили рождените дати на седемте пътуващи във времето, които е предстояло да бъдат родени, за да се затвори кръгът. През 1745 година графът е основал Обществото на пазителите, тайната ложа на граф Сен Жермен.
— При разчитането на древните ръкописи на графа са помагали такива известни личности като Раймонд Лулий, Агрипа фон Нетесхайм, Джон Колет, Хенри Дрейпър, Саймън Форман, Самуел Хартлиб и Джон Уолис.
Не бях чувала нито едно от тези имена.
— Не е чувала нито едно от тези имена — каза Гидиън подигравателно.
Боже! Да не би да можеше да чете мисли? В случай че можеше, го изгледах гневно и си помислих с цялата концентрация, на която бях способна: Ти! Малоумен! Фукльо!
Той погледна встрани.
— Но Исак Нютон е починал през 1727 година — Как тогава е могъл да бъде член на Обществото на пазителите? — Самата аз се учудих, че се сетих за това. Лесли ми го беше казала вчера по телефона и по непонятни причини се бе загнездило в съзнанието ми. Все пак не бях толкова тъпа, колкото този Гидиън твърдеше.
— Правилно — рече господин Джордж и се усмихна. — Това е едно от предимствата, които имат пътуващите във времето. Човек може да има приятели и в миналото.
— А каква е тайната зад тайната? — попитах.
— Тайната на дванайсетте ще се разкрие, когато кръвта на дванайсетте пътуващи във времето се вкара в хронографа — обяви господин Джордж тържествено. — Затова кръгът трябва да се затвори. Това е най-важната задача, с която трябва да се справим.
— Но нали аз съм последната от дванайсетте. С мен кръгът би трябвало да се е затворил!
— Да, щеше да се е затворил, ако преди седемнайсет години на твоята братовчедка Люси не й бе хрумнало да открадне хронографа.
— Пол открадна хронографа — каза лейди Ариста. — Люси само…
Де Вилърс вдигна ръка.
— Да, да, нека кажем, че двамата заедно са го откраднали. Две заблудени деца… С това се съсипа целият петстотингодишен труд. За малко мисията да се провали и заветът на граф Сен Жермен веднъж завинаги да остане загубен.
— Значи заветът е тайната?
— За щастие в сградата имаше още един хронограф — продължи с обясненията си господин Джордж. — Не е било предвидено някога да влезе в употреба. Озовал се е в ръцете на пазителите през 1757 година. Бил е дефектен, занемарен и скъпоценните му камъни били ограбени. След мъчителни, продължили двеста години реконструкции, пазителите успели да…
Доктор Уайт нетърпеливо го прекъсна:
— Нека съкратим малко историята: бил е поправен и наистина е проработил, което обаче успяхме да установим едва след като единайсетият пътуващ във времето, тоест Гидиън, направи първото си пътуване. Бяхме загубили единия хронограф, а с него и кръвта на десет от пътуващите във времето. Затова трябваше да започнем съвсем отначало с втория хронограф.
— За да… разкриете тайната на дванайсетте? — попитах.