— Не са били чак толкова много години.
— Седемнайсет.
— Шест — поправи го мама и изглеждаше сякаш засегната. — Видяхме се и на погребението на баща ми. Но явно си забравил. — Тя се обърна към господин Джордж. — Ще се грижите ли за нея?
— Госпожо Шепърд, уверявам ви, че Гуендолин е на сигурно място при нас — отвърна той. — Доверете ми се.
— Не ми остава нищо друго. — Мама издърпа ръката си от тази на Де Вилърс и нарами дамската си чанта. — Може ли да поговоря с дъщеря си на четири очи?
— Разбира се — рече Де Вилърс. — В съседната стая ще сте необезпокоявани от никого.
— Бих предпочела да излезем навън.
— Да не би да се страхуваш, че ще подслушваме? Че ще те шпионираме през дупки в картините? — Де Вилърс повдигна въпросително вежди и се засмя.
— Просто имам нужда от малко свеж въздух — каза мама.
По това време градината не беше отворена за посещения. Няколко туристи — разпознаваеми по фотоапаратите, висящи на вратовете им — гледаха завистливо как мама отвори една двуметрова порта от ковано желязо с множество орнаменти и отново я затвори след нас.
Бях очарована от пищността на цветните лехи, наситеното зелено на тревата и аромата, който се носеше във въздуха.
— Много добро хрумване. Вече се чувствах като някоя къртица. — С копнеж изложих лицето си на слънцето — За началото на април бе изненадващо силно.
Мама седна на една пейка и потърка челото си с пръсти, почти същия жест като на лейди Ариста, само дето не изглеждаше състарена.
— Истински кошмар — рече тя.
Седнах на пейката до нея.
— Да. На човек не му остава време да го осмисли. Вчера сутринта всичко си беше наред и после изведнъж… Имам чувството, че главата ми ще се пръсне, а трябва да се справи с толкова много информация наведнъж. Хиляди малки детайли, които сякаш си противоречат.
— Ужасно съжалявам. Толкова ми се иска да можеше да ти спестя всичко това.
— Какво си направила навремето, че сега всички са ти толкова сърдити?
— Помогнах на Люси и Пол да избягат. — Тя се огледа, сякаш за да се увери, че никой не ни подслушва. — Известно време се укриваха при нас в Дърам. Но разбира се те ги откриха и Люси и Пол трябваше да заминат.
Замислих се над това, което бях разбрала днес. И изведнъж осъзнах, къде бе отишла братовчедка ми. Черната овца на семейството не живееше в амазонската джунгла или в Ирландия, скрита в някой манастир, както двете с Лесли като деца си представяхме. Не, Люси и Пол бяха на съвсем различно място.
— Те са изчезнали заедно с хронографа в миналото, нали?
Майка ми кимна.
— В крайна сметка нямаха друг избор. Но не беше лесно да вземат това решение.
— Защо?
— Хронографът не бива да се отстранява от времето, в което се намира. Ако това се направи, тогава човек не може да се върне в настоящето. Който вземе хронографа със себе си в миналото, ще остане там.
— Що за причина трябва да е това, която да те накара да вземеш такова решение? — попитах тихо и преглътнах.
— Разбраха, че в настоящето не съществува сигурно място за тях и хронографа. Рано или късно пазителите щяха да ги открият навсякъде по света.
— Но защо са го откраднали?
— Искаха да предотвратят да се затвори кръвният кръг.
— Какво ще се случи, ако кръвният кръг се затвори? — Боже, сега говорех точно като някой от тях. Кръвният кръг. Сега оставаше да проговоря и с рими.
— Чуй ме, миличко, нямаме много време. Дори и сега да твърдят друго, те ще се опитат да те включат в така наречените си мисии. Ти си им нужна, за да затворят кръга и да разкрият тайната.
— Но каква е тази тайна, мамо? — Вече имах чувството, че хиляда пъти съм задала този въпрос и направо ми идеше да крещя.
— Нямам никаква представа, точно както и останалите. Мога само да гадая. Но е могъща и дарява с голяма сила този, който знае как да я използва. Но могъщество в погрешните ръце е много опасно нещо. Люси и Пол бяха на мнение, че е по-добре тайната да остане неразкрита. Те принесоха голяма жертва заради това.
— Това вече го разбрах, не разбрах само защо.
— Макар и някои от мъжете там вътре да се ръководи единствено от научния си интерес, подбудите на много други в никакъв случай не са благородни. Знам, че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целта си. Не можеш да вярваш на никого. На никого, Гуендолин.
Въздъхнах. Нищо от това, което току-що ми каза, нямаше да ми е от полза. Откъм предната част на градината се чу шум от двигател, после една кола спря пред портата. Въпреки че тук бе забранено за автомобили.