— Фокус! — извика графът. — О, скъпи ми лорде, вие сте такава душа, изпълнена със съмнения. Отдавна да съм загубил търпение с вас, ако не се чувствах задължен към баща ви, бог да го богослови. И ако интересът ми към вашите пари и влияние не беше толкова голям.
Лордът се засмя неловко.
— Е, поне сте откровен.
— Алхимията не може да съществува без покровителство. — Графът се обърна импулсивно към Ракоци. — Ще трябва да демонстрираме на добрия лорд няколко от нашите фокуси. Той е от хората, които вярват само на онова, което видят. Но първо трябва да разменя няколко думи на четири очи с правнука си и да напиша писмо до Великия пазител на моята ложа в бъдещето.
— Спокойно можете да използвате за целта кабинета в съседство — каза лордът и посочи една врата зад себе си. — И с най-голям интерес ще очаквам демонстрацията ви.
— Ела, синко. — Графът хвана ръката на Гидиън. — Има някои неща, за които искам да те попитам. И други, които трябва да ти кажа.
— Имаме на разположение само половин час — каза Гидиън, поглеждайки към джобния си часовник, който бе закрепен със златна верижка за жилетката му. — Най-късно тогава трябва да тръгнем обратно за Темпъл.
— Ще ни стигне — рече графът. — Пиша бързо, а и мога да правя двете едновременно: да говоря и да пиша.
Гидиън се засмя. Изглежда той наистина намираше графа за забавен и явно напълно бе забранил, че и аз бях там.
Прокашлях се. Наполовина стигнал до вратата той се обърна към мен и въпросително повдигна вежда. Аз също отговорих мълчаливо, защото нямаше да е много подходящо да кажа на глас: „Само не ме оставяй сама с тези откачалки“.
Гидиън се поколеба.
— Тя само ще пречи — каза графът.
— Изчакай ме тук — рече Гидиън неочаквано мило.
— През това време лордът и Миро ще й правят компания — продължи графът. — Спокойно можете да я разпитате за бъдещето. Това е единствена по рода си възможност. Тя идва от двайсет и първи век, попитайте я за автоматичните влакове, които ще фучат под Лондон. Или за златистите летящи апарати, които се издигат във въздуха сякаш с рева на хиляди лъвове и могат да прекосят морето на множество километри височина.
Лордът така силно се разсмя, че сега сериозно се притесних за стола му. Всяка от гигантските му паласки се тресеше.
— А има ли още нещо друго?
В никакъв случай не исках да оставам сама с него и Ракоци. Но Гидиън само се усмихна, въпреки че му отправих умоляващ поглед.
— След малко се връщам — каза той.
Както бе уговорено, черен турмалин (Пол де Вилърс) пристигна днес от 1992 година, за да елапсира в кабинета с архивите. Но този път го придружаваше едно червенокосо момиче, което твърдеше, че се казва Люси Монтроуз и че е внучката на нашия адепт Лукас Монтроуз. Тя определено притежаваше фатална прилика с Ариста Бишъп (от родословната линия на нефрит, обект на научно наблюдение номер 4). Заведохме двамата в кабинета на Лукас. Сега на всички ни е ясно, че Лукас явно ще направи предложение на Ариста, а не на Клодин Сиймор, както се надяваме за него. (Въпреки че Ариста има по-хубави крака и наистина желязна ръка, това трябва да й се признае.) Много странно да получиш посещение от внучката си, преди още да имаш деца.
Глава 12
Когато вратата се затвори зад Гидиън и графа, автоматично отстъпих крачка назад.
— Можете да седнете — каза лордът и посочи един от мъничките столове. Ракоци изви устни. Това усмивка ли трябваше да бъде? Ако да, май трябваше да потренира малко пред огледалото.
— Не, благодаря. Предпочитам да остана права. — Още една крачка назад и за малко да се блъсна в едно голо ангелче, което стоеше върху пиедестал вдясно от вратата.
— И вие искате да ми кажете, че идвате от двайсет и първи век?
Е, за искане и дума не можеше да става. Но кимнах.
Лорд Бромптън потърка ръце.
— Ами тогава… кой крал управлява Англия през двайсет и първи век?
— Имаме министър-председател, който управлява страната — казах колебливо. — Кралицата има по-скоро представителни функции и задачи.
— Кралица?
— Елизабет Втора. Тя е много мила. Дори миналата година дойде на мултинационалния празник на училището. Пяхме националния химн на седем различни езика, а Гордън Гелдърман успя да си вземе автограф в учебника по английски и после го продаде за осемдесет лири в eBay. Ъъъ но това, разбира се, нищо не ви говори. Във всеки случай имаме министър-председател и правителство, които се избират от народа.