— Тя е наистина опасна за обществото — каза Ник.
Лейди Ариста въздъхна дълбоко.
Мама също въздъхна.
— Трябва да тръгвам за работа. Гуендолин, уговорихме се с господин Джордж днес да те вземе от училище. Ще бъдеш изпратена да елапсираш в 1956 година, на сигурно място в стая в сутерена. Там на спокойствие ще можеш да пишеш домашните си.
— Яко! — възкликна Ник.
И аз си помислих същото.
— След това веднага се прибираш в къщи — каза лейди Ариста.
— Но тогава денят вече ще е свършил — отвърнах аз.
Така ли щеше да изглежда ежедневието ми оттук нататък? След училище да ходя в Темпъл, за да елапсирам, там да кисна в скучния сутерен и да пиша домашните си, и веднага след това да се прибирам вкъщи за вечеря? Какъв кошмар!
Пралеля Мади изруга тихо, защото ръкавът на пеньоара се потопи в мармалада върху филията й.
— Както винаги казвам, по това време човек трябва да лежи в леглото.
— Точно така — съгласи се Ник.
Мама целуна и трима ни както всяка друга сутрин за довиждане, после постави ръка на рамото ми и каза тихо:
— Ако случайно срещнеш баща ми, моля те целуни го от мен.
Лейди Ариста трепна при тези думи. Мълчаливо отпи от чая си, после погледна часовника и каза:
— Трябва да побързате, ако искате да стигнете навреме в училище.
— Един ден задължително ще отворя детективско бюро — каза Лесли.
Бяхме избягали от часа по география при госпожа Каунтър и се бяхме завряли в една от кабините на дамската тоалетна. Лесли седеше върху капака на тоалетната чиния, разтворила дебела папка върху коленете си. Аз се бях облегнала на вратата, която цялата бе издраскана с химикал и маркери. Джени обича Адам. Малкълм е задник. Животът е истинска гадост.
— Разследването на тайни просто е в кръвта ми — продължи Лесли. — Може би дори ще следвам история и ще специализирам в областта на древните легенди и митове. И тогава ще направя нещо като Том Ханкс в „Шифърът на Леонардо“. Разбира се, аз изглеждам по-добре и ще си назнача някой наистина страхотен асистент.
— Направи го. Със сигурност ще е много вълнуващо. Докато аз всеки ден до края на живота си ще кисна в някакъв си килер без прозорци в далечната 1956 година.
— Само за три часа на ден. — Тя бе напълно в течение на нещата. Изглежда проумяваше всичките сложни взаимовръзки много по-добре и по-бързо от мен.
Бе изслушала разказа ми за мъжете в парка, включително и безкрайното ми мрънкане, заради чувството ми за вина. — По-добре да се защитиш, отколкото да се оставиш да те разрежат като торта — бе нейният коментар. И странно, но това ми помогна повече, отколкото уверенията на господин Джордж или на Гидиън.
— Погледни на нещата така: ако пишеш домашните си в някоя стая без прозорци в сутерена, поне няма да срещнеш страшния граф, който владее телекинезата.
Телекинеза бе понятието, което Лесли откри за способността на графа да ме души, въпреки че стоеше на няколко метра от мен. Според нея, чрез телекинезата може и да се комуникира, без да се налага човек да си отваря устата. Беше ми обещала още днес следобед да се запознае по-подробно с темата.
Целият вчерашен ден и половината нощ бе прекарала в претърсване на интернет за информация за граф Сен Жермен и всичко останало, което й бях казала. Подмина изблиците ми на благодарност с думите, че всичко това й се струва невероятно забавно.
— Значи, този граф Сен Жермен е доста тайнствена историческа личност, дори рождената му дата не е ясна. Около произхода му има много неясноти — заразказва Лесли и лицето й буквално сияеше от възторг. — Говори се, че не е стареел, което някои отдават на магия, а други на балансирано хранене.
— Той беше стар. Може би е изглеждал младолик за годините си, но определено беше стар.
— Е, значи това твърдение е опровергано. Трябва да е бил магнетична личност, защото се среща в множество романи и за определени езотерични кръгове е бил нещо като гуру, от просветените, каквото и да означава това. Бил е член на различни тайни общества, на франкмасоните и на розенкройцерите и на още няколко, бил е превъзходен музикант, свирил е на цигулка и е композирал, говорил е свободно дузина езици и уж е можел — дръж се здраво — да пътува във времето. Във всеки случай е твърдял, че е присъствал на различни събития, на които не е било възможно да е станал свидетел.
— Е, май все пак е било възможно.
— Да, невероятно. Освен това се е занимавал и с алхимия. В Германия е имал собствена кула за провеждане на алхимичните си експерименти, какъвто и да е бил изходът от тях.