— Алхимия… това има връзка с този Философски камък, нали?
— Точно така. Има общо и с магия. Но Философският камък за всеки означава нещо различно. Някои само са искали да произвеждат злато по изкуствен път, което е водело до създаването на всевъзможни извращения. Всички царе и князе са приветствали бурно хора, които са твърдели, че са алхимици, защото, разбира се, жадували за злато. При опитите му да бъде произведено е бил създаден порцеланът, само дето повечето пъти нищо не се получавало и затова алхимиците били хвърляни в затвор като еретици или измамници, или ги правели с една глава по-ниски.
— Сами са си били виновни. Трябвало е повече да внимават в часовете по химия.
— В действителност алхимиците изобщо не са се стремяли към златото. Това е било така да се каже маскировка за експериментите им. Философският камък е по-скоро синоним на безсмъртие. Алхимиците са смятали, че е достатъчно да се смесят подходящите съставки — око от крастава жаба, кръв от девица, косъм от опашката на черна котка, ха-ха, това беше майтап, — та значи, ако се смесят подходящите съставки и се комбинират с правилните химични процеси, ще се създаде вещество, което, ако се изпие, ще направи въпросния човек безсмъртен. Последователите на графа твърдели, че той притежавал въпросната рецепта и е станал безсмъртен. Макар че има източници, според които той е починал в Германия през 1784 година, според други сведения има хора, които са го видели много години по-късно напълно жив и здрав.
— Хм, хм — казах. — Не вярвам да е безсмъртен. Но може би ще стане? Може би това е тайната зад тайната. Това, което ще се случи, когато кръгът се затвори…
— Възможно е. Но това е само едната страна на медала, разпространявана от запалени привърженици на езотерични теории на конспирацията, които манипулират информацията според собствената си изгода. Критични наблюдатели изхождат от факта, че легендите, които се носят за Сен Жермен, до голяма степен са плод на чиста фантазия на почитателите му и неговата собствена, както и на умели инсценировки.
Лесли избълва всичко това наведнъж и толкова въодушевено, че нямаше как да не се засмея.
— Отиди при господин Уитман и го попитай дали не можеш да напишеш домашно по тази тема — предложих. — Проучила си я толкова обстойно, че сигурно можеш да напишеш направо цяла книга.
— Не мисля, че Катеричката ще оцени усилията ми. В крайна сметка той е един от феновете на Сен Жермен, все пак като пазител трябва да е такъв. И така, за мен той определено е злодеят в тази история, искам да кажа Сен Жермен, а не господин Катеричка. Той те е заплашил и душил. А и майка ти ти е казала, че трябва да се пазиш от него. Значи знае повече, отколкото признава. И може да има тази информация единствено от Люси.
— Според мен, всички знаят повече, отколкото признават — въздъхнах. — При всички случаи знаят повече от мен. Дори и ти!
Лесли се засмя.
— Просто гледай на мен като на допълнителна част от мозъка ти. Графът винаги е държал в тайна произхода си. Във всеки случай името и титлата му са измислени. Възможно е да е незаконен син на Мария Ана, вдовицата на краля на Испания Карлос II. За негови бащи са спрягани различни мъже. Друга теория гласи, че е синът на трансилвански княз, който е отраснал в Италия при последния херцог на Медичите. Така или иначе нищо от това не е доказано и всеки може само да гадае. Но сега двете с теб имаме нова теория.
— Имаме ли?
Лесли завъртя очи.
— Разбира се! Сега вече знаем, че единият от родителите задължително трябва да е от рода Де Вилърс.
— И откъде знаем?
— Ах, Гуен! Самата ти каза, че първият пътуващ във времето се е казвал Де Вилърс и затова графът трябва да е или законен или незаконен член на това семейство, това го разбираш, нали? В противен случай и неговите наследници не биха носили това име.
— Ъъъ, да — казах неуверено. Тези наследствени неща не ми бяха съвсем ясни. — Но според мен и трансилванската теория не е за пренебрегване. Не може да е случайно това, че този Ракоци е оттам.
— Ще продължа да проучвам въпроса — обеща Лесли.
— Внимание!
Вратата към дамската тоалетна се отвори и някой влезе. Тя — или поне предполагахме, че е момиче — отиде в кабинката до нашата, за да се изпишка. Останахме смълчани, докато тя не си тръгна.
— Без да си измие ръцете — каза Лесли. — Срамота. Радвам се, че не знам кой беше.
— Хартиените кърпи свършиха. — Постепенно краката ми започваха да изтръпват. — Мислиш ли, че ще си имаме неприятности? Госпожа Каунтър със сигурност ще забележи, че ни няма. А ако все пак не забележи, някой със сигурност ще ни издаде.